По крака ми лази кърлежче кафяво
Тихо се прокрадва за кръвчица ожадняло
Бавно , бавно до кълката ми се изкачва
Иска то с мен пак да се закача
На гости го доведе кучето ми вчера
Изтръска го на пода веднага след вечеря
То се раздвижи и към мене се насочи
С желание обилната ми кръв да източи
На малкото пръстче кърлежа се покатери
И реши силите си с мен да премери
Погледна ме отдолу с око като сапфир
И се облиза мазно този малък вампир
Покатери се едва до слабото ми коляно
От глад като хипноза завладяно
Вчера го видях и замръзнах на място
И сърцето ми заби лудо и бясно
Махнах го от крака ми , но не го убих
А плахо в другата стая се скрих
С прахосмукачка се надявах да го просмуча
За да може моята кръв да не изсмуче
Сега ден по-късно кърлежа е отново при мен на пук
Смее ми се , че не успях да го изгоня оттук
Загубена животинка мен ли реши да разболява
Не искам лайнска болест в мен да преобладава
Затова го грабнах и с книгата го ударих по главата
Кърлежа не умря и тръгна към мен за разплата
Аз му стоварих още хиляди удари големи
То умря с отворени очи като ослепени