Автор Тема: Какво ни свързва...  (Прочетена 1436 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен mariana_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2785
  • Пол: Жена
Какво ни свързва...
« -: Януари 26, 2011, 08:12:04 am »
   Грешни пътища няма, всички са там, където са, за да бъдат изминати. Някои съществуват от години, наблюдават ни, каменната им самота се опитва да ни докосне и понякога успява. А друг път слънчевите павета целуват нозете ни с покана да минем отново оттам. Колко ли срещи пропуска човек в живота си, колко ли думи не изрича?
   Изваждам от гардероба на баба една есенна ретро шапка, взимам нейното пепитено палто – те отново са на мода, и излизам навън да се порадвам на топлата есен. Листата докосват асфалта в съня си, а земята с топлата си гръд ги прегръща, играе си с тях, разпръсква ги навсякъде...
   Затварям очи, но не спирам да вървя. Само няколко крачки... Искам да усетя обичта на слънцето, на циганското лято.
   - Мария, Мария – чувам зад гърба си. Някой вика моето име, а от колата се чува позната песен „Милион, милион aльх роз...”. Слушах я толкова често в своето детство, че още помня как се поклащах, хванала свенливо любимата си кукла.
   Обръщам се и виждам да ме гледат две влюбени очи и едно лице, върху което танцуват сенките от изминалите години.
   - Извинете ме, припознах се. – казва той смутен – така или иначе това не е възможно...
   Аз го познах, лицето от снимката. Помня плахата му усмивка. Той е. Художникът, който обичаше баба.
   - Просто стойката, косата, дрехите..., но вече е без значение.
   - Може би не сте се припознал все пак. И аз съм Мария, а тя беше моя баба.
   - За момент помислих, че времето е спряло и ме връща 40 години назад, на същата улица, познатото момиче. Животът си прави какви ли не шеги.
   - Така е. – казвам.
   - Освен името й сте взели и усмивката.
   - Вярно е.
   - Извинете ме, трябва да тръгвам. До скоро Мария.
   И докато се усетя колата тръгна, а за мен остана тръпчивия вкус от срещата и последните акорди от песента.
   Възможно ли е да обичаш някой цял живот? Времето си играе с нас. Трие спомени, краде дни, омагъосва ни, а ние, колкото и смели да сме, му се даваме. Нямаме друг избор.
   Художникът още обича баба, видях го в очите му. И колкото и да е странно, след нея останаха, освен вещите и овехтелите снимки, и по-ценни неща. Днес аз работя в същото училище, в което тя дълги години учеше децата. И днес аз съм такава каквато съм заради нея. Корените са здраво вплетени в съдбите ни и до известна степен ги предопределят.  Това, което ми остави е една безкрайна любов към книгите и литературата, една чаровна усмивка и шепа мисли, които да ме връщат в правия път ако случайно се отклоня - всичко това го имам от нея.
   След толкова години аз минавам по същия път, който е запаметил нейните стъпки, който е слушал нейния глас. Какво ли щяха да разказват тези улици ако можеха да говорят? Какви ли тайни знаеха?
   Има неща, които се променят, които ни променят. Това е неизбежния ход на живота ни. Той се оказва едно забързано, смело пътуване за никъде и все пак как живеем не е без значение. Важно е какво оставяме след себе си. Може днес баба да я няма, може да ме гледа с кафевите си очи само от стария портрет на стената, но истината е, че кръвта й тече в моите вени, че всичко, което ни свързва не е просто името и семейството. Земята под краката ми, небето над мене, стаите в старата къща, ухаещи на лавандула и съдбата ми – всичко това носи нейния отпечатък. Тя няма да изчезне никога, докато има една Мария, която да я носи в сърцето и в съдбата си.
   Такива сме хората – малки мравки, които носят живота си на гърба като товар, който им е необходим, но и безкрайно тежък. Всеки чертае своя собствена пътека и ако ни е писано, само ако ни е писано, ще се срещнем. А съдбата носи със себе си какво ли не. Раждайки се ние попадаме в един водовъртеж от случки, хора и мечти, които ни променят всеки ден. Все пак годините знаят това, за което дните мълчат...
   Приятелства, срещи, спомени, старата учителска тетрадка на баба и чаша топло кафе на малката масичка пред къщата. За какво повече може да мечтае човек. Та всичко, което му пълни душата е на една ръка от него, трябва само да я подаде. Трябва само широко да отвори очите си, за да види всичко, което ни свързва.









Душата ми легло ти беше...

http://vbox7.com/play:a22607ec

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: Какво ни свързва...
« Отговор #1 -: Януари 26, 2011, 12:12:45 pm »
Нямам думи да опиша тази лазеща по мен тръпка.

Миме, въшебно е, прекрасно е, вдъхновяващо е, истинско е!

Обичам, обичам, обичам да те чета  [inlovee]
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен Attention

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 981
  • Пол: Жена
  • ... amor vincit omnia
Re: Какво ни свързва...
« Отговор #2 -: Януари 26, 2011, 12:39:03 pm »
Ох, страхотно е. Успя да ме накараш да си го представя, да се почувствам все едно аз съм тази Мария. Което е прерасно. Поздравления  [heart__]
Would you die for the one you love?

Неактивен mariana_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2785
  • Пол: Жена
Re: Какво ни свързва...
« Отговор #3 -: Януари 26, 2011, 17:16:22 pm »
Нямам думи да опиша тази лазеща по мен тръпка.

Миме, въшебно е, прекрасно е, вдъхновяващо е, истинско е!

Обичам, обичам, обичам да те чета  [inlovee]

Ех, че хубаво ми стана  [heart__] Искам да се видим
Душата ми легло ти беше...

http://vbox7.com/play:a22607ec

Неактивен mariana_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2785
  • Пол: Жена
Re: Какво ни свързва...
« Отговор #4 -: Януари 26, 2011, 17:17:03 pm »
Ох, страхотно е. Успя да ме накараш да си го представя, да се почувствам все едно аз съм тази Мария. Което е прерасно. Поздравления  [heart__]

Прекрасен коментар... Благодаря сърдечно  [inlovee]
Душата ми легло ти беше...

http://vbox7.com/play:a22607ec

Неактивен Dulce_Insoportabla

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1407
  • Пол: Жена
Re: Какво ни свързва...
« Отговор #5 -: Януари 27, 2011, 23:23:22 pm »
щастлива съм , защото и този път ми бръкна в сърцето, а само ти го правиш по този начин.( няма думи с които да се опише,но благодаря)  [heart__]

Неактивен mariana_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2785
  • Пол: Жена
Re: Какво ни свързва...
« Отговор #6 -: Януари 28, 2011, 08:59:23 am »
щастлива съм , защото и този път ми бръкна в сърцето, а само ти го правиш по този начин.( няма думи с които да се опише,но благодаря)  [heart__]
И аз благодаря... и се радвам, че си тук  [heart__]
Душата ми легло ти беше...

http://vbox7.com/play:a22607ec

Неактивен SimonaShtonova

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1727
  • Пол: Жена
Re: Какво ни свързва...
« Отговор #7 -: Януари 31, 2011, 19:03:15 pm »
Нямам думи да опиша тази лазеща по мен тръпка.

Миме, въшебно е, прекрасно е, вдъхновяващо е, истинско е!

Обичам, обичам, обичам да те чета  [inlovee]

Няма как да го кажа по-точно :) [heart__]

Неактивен mariana_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2785
  • Пол: Жена
Re: Какво ни свързва...
« Отговор #8 -: Февруари 01, 2011, 23:33:26 pm »
Нямам думи да опиша тази лазеща по мен тръпка.

Миме, въшебно е, прекрасно е, вдъхновяващо е, истинско е!

Обичам, обичам, обичам да те чета  [inlovee]

Няма как да го кажа по-точно :) [heart__]

Благодаря  [shame]
Душата ми легло ти беше...

http://vbox7.com/play:a22607ec

Неактивен NoMore

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1021
  • Пол: Мъж
  • The smile in my dream... I Found on your face!
Re: Какво ни свързва...
« Отговор #9 -: Октомври 18, 2014, 22:36:09 pm »
"Трябва само широко да отвори очите си, за да види всичко, което ни свързва."
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.