Сърцето ми се е сгушило до камината.
Пада сняг.Не навън- в мене не спира.Вали.
Студени пръстчета ровят в кръвта ми.Зимата
е състояние на душата ми.Боли,
но вече свикнах със тези импулси ледени.
Като токови удари рикошират в мен.
Отнемат ми дъха.Нещо в мен е повредено,
щом съм в опозиция на света всеки ден.
Камината...Топлината...Ръце, очи, нежност...
Нищо,никой не може да ме стопли сега.
Отказвам да ги приема и е неизбежно-
свободата е птица. С нея ще отлетя.