Затвори очи, мило мое,
затвори очи и в сън се потопи,
и нека да мечтае сърцето твое,
нека спокойно си заспи.
Защо трябва да се сбогуваме,
защо лятото трябва да си отиде,
всички на някаде отплуваме,
който на кадето надежда виде.
Ти отново на път заминаваш,
а аз пак ще остана сама,
с целувка подарена към хоризонта отплаваш,
и оставяш зад тебе града в мъгла.
Ще запазя този спомен,
ще открадна с тебе още миг,
в този мрачен свят огромен,
кой друг ще чуе тъжния ми вик.
Без теб съм призрак, сянка,
как искам с прегръдка да те задържа,
и на тази твоя сладка дрямка,
с усмивка нежна да се насладя.
Ще отмине огнената есен,
и зимата със свойта бяла красота,
знам...щом на пролет чуя птича песен,
ти се пребираш у дома...
