размисли след едно кафе

[nana_sun]

            Какво искам от живота в същност ?! Какво очаквам, колко неща могат да ме накарат да се усмихна ... Влюбена двойка, загледан във вестника си човек; някой , който дори не познавам да ми се усмихне ... Колко малки неща, а колко емоции събуждат в мен ...
            Как ли се чувства падащо листо ? Самотно, огорчено , изминало своя жизнен път , но може би и щастливо !
            Колко много неща ме връщат назад в детството ми ... стар парфюм, уханието на асфалта след дъжд... Опитвам се да върна детските си спомени , не знам защо може би детето в мен е още живо и не иска да порасва. И какво от това - На кой му пука, че на мен ми е криво, кой наистина се интерсува от чувствата ми ... Не искам да си задавам този въпрос или по точно не искам да чуя отговора му, защото знам, че ще ме нарани ...

[mariana_fairy]

Тези размисли ми напомнят за мен самата преди време... Първо важно е, че си осъзнала силата на малките неща, второ със сигурност има хора, на които им пука за теб, просто не знаеш кои са те. Огледай се и ще ги видиш - те са там, в твоя живот, наблюдават те, грижат се за теб или просто се радват на усмивката ти всеки път, когато ги отминаваш. 

[chocolate_fairy]

И аз си спомних за себе си преди много години. Не губи детските си спомени и никога не спирай да си припомняш как си се чувствала като дете. Това си е чиста магия и загуби ли се веднъж, почти невъзможно е да се върне. 

[mavina]

            Какво искам от живота в същност ?! Какво очаквам, колко неща могат да ме накарат да се усмихна ... Влюбена двойка, загледан във вестника си човек; някой , който дори не познавам да ми се усмихне ... Колко малки неща, а колко емоции събуждат в мен ...
            Как ли се чувства падащо листо ? Самотно, огорчено , изминало своя жизнен път , но може би и щастливо !
            Колко много неща ме връщат назад в детството ми ... стар парфюм, уханието на асфалта след дъжд... Опитвам се да върна детските си спомени , не знам защо може би детето в мен е още живо и не иска да порасва. И какво от това - На кой му пука, че на мен ми е криво, кой наистина се интерсува от чувствата ми ... Не искам да си задавам този въпрос или по точно не искам да чуя отговора му, защото знам, че ще ме нарани ...

Какво искам от живота?
Всичко и нищо.....Всичко ,защото грабя с пълни шепи....и нищо ,защото не знам какво би ми дал утре....
Какво очаквам?
Всеки ден се случват чудеса...и не преставам да вярвам във тях....
Колко неща могат да ме накарат да се усмихна?
Нямат брой....събуждсам се сутрин с усмивка...в очакване на нов ден...
И ме радва ,че мога да видя красотата на всяко едно нещо....
усмихвам се ,защото имам човек до мен....защото децата ми за здрави....и защото животът е пред мен...
Усмихвам се ,защото не знам какво е бъдещето ми.....интересно е когато не зная какво ме очаква...
Усмихвам се на хората вървящи по улицата....защото не знам ,дали някой друг ще стопли техния ден
така както аз съм се усмихнала на непознати....
Откривам красотата в облаците ,летящи и променящи се .....и все така красиви....
Най-малките неща могат да те направят и най-щастлив....ако умееш да ги видиш и да почувстваш магията...
на всичко около теб ,което те заобикаля....
А утре светът може да бъде и по-красив....