Може би е рано да пиша за нашата история, тъй като е много много прясна, но засега е най-тежкото нещо в живота ми. Кой ли всъщност не го е преживял от любов. Бяхме заедно от години 14 Първият, първата. Израстнахме заедно. Изградихме се като личности взаимно. Изживяхме наистина щастливи моменти аз до него той до мен. Сгодихме се почнахме да мечтаем. Почнахме да подготвяме нашият си дом с нашите си мечти и……..на крачка от мечтата се препънахме. Дойде и каза: Не искам да съм повече с тебе, не съм готов, не искам ангажименти. Гръм ме удари господи в най-хубавия ми момент живота ми се провали за секунда. Нима 14 години са били нищо. Почнах сама да нареждам пъзела. За бога имаше друга жена. Кога се беше вмъкнала между нас, между моментите които мечтаехме ли? Щях да приема да беше казал влюбен съм искам я. За мой ужас чух, нямам чувства към нея искам да те забравя по бързо, искам да ме намразиш. Тя не го ангажирала. Боже защо, защо седя пред човек който беше 14 години до мене а сега не е той. Опитах се да говоря с него единствено повтаря че му е било хубаво с мене и знае че едва ли с друга би имал спокойствие и хубаво семейство, но неискал. Стигало толкова. Незнам как да продължа без него, без мечтите ни, без душата ми. Не се сърдя всеки трябва да послуша сърцето си, неговото е нашепвало този път и си го е избрал. Но нямах ли право да разбера истината, или и сам той не я знае.
