Автор Тема: Кучешки живот  (Прочетена 487 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Don_NUTSO

  • Странник без сърце ...
  • Администратор
  • Гений
  • *****
  • Публикации: 8550
  • Пол: Мъж
  • Choose your destiny!!!
    • Порталът за поезия!!
Кучешки живот
« -: Април 20, 2010, 17:01:30 pm »


Ева Истаткова
http://news.ibox.bg

Кучешки живот - такъв живот живеем у нас. Повече обичаме ничиите кучета, отколкото се обичаме помежду си. По-важна е сигурността на уличното куче, отколкото на човека. И не преувеличавам. Чуйте случката и ще разберете, че не преувеличавам.

Мястото:

Адресът е Цариградско шосе 105. Място, в което, за да влезеш с колата си, минаваш през бариера. Наоколо няма жилища, тук е работен комплекс - заводи, печатници, агенции и офиси. Или това е известната бивша трикотажна фабрика „Лиляна Димитрова". Наоколо - в пространствата между сградите, има шляещи се и лаещи кучета. Те не са на никого. Нямат собственици. Няма кой да поеме отговорност за тях.

Случката:

На 15 април, някъде към 15 часа, аз и майка ми, която също има офис в района, отиваме към най-близкото кафене да обядваме. Докато минаваме през паркинга, който е точно пред въпросното кафене, едно от кучетата започва да лае. Кучето е бяло-жълто и всички го наричат Краси. Краси започва да лае, тръгва към майка ми, тя незнайно как реагира много хладнокръвно - нито го удря, нито прави резки движения, нито крещи. То скача върху нея и я ухапва в горната част на дясното бедро. Излизат и други хора от близките сгради.

Една жена почва да вика кучето по име - „Краси, Краси, спокойно бе". Краси не се успокоява особено, жената, която го вика и също се стряска. Все пак успяваме да влезем в кафенето. Аз съм категорична, че на секундата трябва да отидем до спешния кабинет за ваксинации в Първа градска.

Обаждаме се и в общинското предприятие - „Екоравновесие". Разказваме им случая. Обясняваме какъв е адресът и как се стига. Те поемат случая. Ние отиваме в Първа градска за инжекция против тетанус. Майка ми взима и медицинско. Междувременно, когато почуква на вратата на спешния кабинет на Първа градска, оттам се подава жена, която заявява - „Обядваме!" и отново затваря вратата. Добре, че друг доктор минава по коридора в този момент. Та имаше и ваксина. И медицинско и то бързо.

На другия ден отново сме в офиса. На майка ми й се обаждат от някаква организация за защита на кучетата да я убеждават, че кучето иначе си е много добро и така, някак по случайност я е ухапало. Иначе то не е такова куче, разбирате ли...

Отново звъним в „Екоравновесие". Те ни обясняват, че по закон в такива случаи подават сигнал първо до някоя неправителствена организация, която защитава правата на животните. Но ще поемат случая в свои ръце. След няколко часа идват. Запознаваме се. Показваме им медицинското. Показвам и кучето Краси. То отново се мотае около същото кафене. Те се опитват да го уцелят, за да го приспят и да го приберат.

Всяко агресивно куче трябва да се прибере и да бъде наблюдавано 15 дни. За да не би да прояви симптоми на бяс. Кучето обаче, стреснато избягва, заобикаля една от сградите, влиза в нея, търчи по коридора, само скача и отваря една врата, през която излиза и хуква към близкия двор на някакво частно предприятие. Хората от „Екоравновесие" отиват да го приберат. Е да, но след 10 минути се връщат да ни кажат, че в този частен терен има хора, които твърдят, че познават кучето от години и то не е такова куче. Дето да хапе. Случайно е. Защо пък да го прибират? „Екоравновесие" казва - това е частен терен, не можем насилствено да вземем кучето. От офиса им казват - ами щом е така, тръгвайте си. „Екоравновесие" искат да си свършат работата и не могат.

Престрашаваме се да поемем риска и да отидем в частния терен при хапещото куче, за да се разберем с тези хора, които не искат то да бъде прибрано. Качваме се на колата, защото аз пеша през онзи кучешки двор не смея да мина. Питаме хората там - чие е това куче. Кой е собственикът. А те отговарят - ами няма собственик. А тогава защо не давате на „Екоравновесие" да го приберат?! Ами, защото това е Краси, то е добро куче.
След като си покрещяхме в опит да обясним нашата гледна точка - че не бива кучето, което веднъж вече е хапало, да се мотае на свобода, се разбираме - от „Екоравновесие" ще приберат кучето за 15 дни, ще го кастрират, за да не е агресивно и ще им го върнат.

Всички в района много жалеха това куче. И не можеха да проумеят как така е ухапало някой. И не искаха да го оставят в ръцете на „лошите" от „Екоравновесие", които няма да го върнат. Това куче, което е ничие, но иначе е много добро.

Представете си колко безпомощна ситуация. „Екоравновесие" не може току така да прибере куче, което хапе, щом едни така толерантни хора не го пускат. Ама те нямат документи за собственост? Ама те не поемат отговорност, че това куче няма да ухапе някой друг отново? Но не дават държавата да се погрижи за него.
Ние не можем да се справим с кучетата, а чакаме да се справим с престъпниците. Как точно да стане това?

Благодаря на „Екоравновесие", че си свършиха работата. Взеха Краси. Изтърпяха всичките викове и истерията. Очевидно спазваха някакви закони. Които на мен ми приличат на закони, които пазят повече кучетата, отколкото хората.

Не ме разбирайте погрешно - не искам безпричинно да убиваме животни. Никой нормален човек не иска това. Но не може да чакаме някой да бъде изяден, за да се тюхкаме после, че е можело да бъде другояче. И чак тогава да приберем кучето. Не може държавата да няма силата да се справи с глутница кучета.

Не може гражданите на една европейска столица да се страхуват да отидат на работа, за да не изскочи ядосаното куче Краси от някой ъгъл. Не може колективната безотговорност да жали кучетата, но не и хората. Не може да махваме с ръка и да се чувстваме безпомощни.

Всъщност очевидно може. НО НЕ ТРЯБВА.







Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Неактивен Who cares

  • Новак
  • *
  • Публикации: 29
Re: Кучешки живот
« Отговор #1 -: Април 20, 2010, 18:43:06 pm »
Човек ще си каже, че девойката написала статията, смята, че кучетата умишлено са се наговорили да изядат човечеството.
Девойката, очевидно иска да пише, пише логически последователно, но не схваща, че развръзката й се върти около хората, които затварят вратата и казват "На обяд сме!", а не кучешката мафия, която иска да изяде майка й.

Предлагам девойката да преразгледа написаното от нея и да вини неефективността на законите, да провери как се иземва куче, а не да смята, че такова е под протекция, да събере достатъчно информация, а не да пише каквото чувства.

Ако ще си изсливаме чувствата, тогава нека бъде есе, а не статия или там каквото е възнамерявала.


П.П Ако някой смята да ми обяснява как виждаш ли кучетата са толерирани и защо аз не съм на страната на хората:
1. Не съм видяла куче да си изхвърли стопанина на улицата
2. Това, че кастрират уличните кучета, не означава, че кастрират домашните такива, които изпуснати от "господарите" си, тръгват да оправят бездомни такива.
3. Закони може да има, но манталитетът го няма. Не вярвам, че някой има право на куче, ако не си чисти след него. А щом за собствените си не се грижим, за чуждите - хептем.
4. Ако някой иска да си изключи Бай Брадър и да погледне как се прави - по Animal planet дават такова предаване, в което спасяват домашни животни и им намират дом. Макар че при нас такова нещо няма да стане. Щото освен Голфчето, тряя имаме и някое зло псе, че да ни е вирнат носа, нал тъй :)