"Тръгвам срещу вятърa сред гора от ръце,
твоето лице тъй далеч остава.
Кой ще ме прегръща от сега и къде
никога това няма да узнаеш..."
Михаил Белчев
Обичах те, знаеш ли, че те обичах повече от всичко в този объркан свят, в който няма място за едно малко влюбено сърце. Тежат ми мислите за теб, препъвам се в трудните спомени и ми се плаче, но очите ми са сухи като есенни листа отронени в последния момент преди да дойде снега.
Обичах те, знаеш ли как се обича безкористно, напук на всеки и на всичко, дори на самата себе си. Толкова много и толкова силно, че изпитвах болка, когато мислех за теб. Не ми остана време да гледам към света, защото очите ми бяха вперени единствено в теб, макар да бяха слепи за всичките ти недостатъци.
Обичах те, знаеш ли, не искам моите думи да натежават в сърцето ти. Не ги чети, изхвърли ги, скъсай ги с ярост, подари ги на някой бездомен, може той да им се зарадва, дори и да не ме познава. Обърни ми гръб, както правеше във времето, когато беше до мен.
Обичах те, знаеш ли... и ми се иска тази нощ нещо да ти кажа. Сбогувам се, тръгвам от теб, заедно с любовните песни на самотата. Ти оставаш назад, надалеч, на хиляди километри, далеч от крехкото ми сърце, от болната ми любов, готова да пожертва всичко за теб.
Обичах те, знаеш ли, а днес просто се отдалечавам, изчезвам в далечината. Губя се в пресечките на мрака, сред тълпите от хора, сред невидимите и прозаичните и ще стана такава, защото ти не успя да ме видиш цветна.
Обичах те, знаеш ли...
