Насаме със себе си
Оставаш насаме със себе си, но все пак не си сам..Обграден си от тъмнина, пустош и огромна доза самота.А защо всъщност си сам, какво целиш с това? Може би да помислиш необезпокояван от околните, а може би просто за да си починеш от тях. Къде е истината? Единствено ти и никой друг не може да отговори на този въпрос.В главата ти се лутат толкова различни мисли, че чак се дразниш на себе си, че няма да успееш поне на една да отделиш нужното внимание.Побъркваш се.Главата ти е пълна с мисли и сам не знаеш какво да ги правиш.Прескачат една през друга като в надпревара.
Самотата май не ти понася? Доминиращата мисъл в теб в момента е – как да се махнеш от тук, как да избягаш от самия себе си.
В опит да се отърсиш от мислите които бушуват в теб, ставаш и поглеждаш през прозореца в звездата нощ.Виждаш хиляди малки същества надянали своите маски и в този момент се радваш, че ти не си един от тях, че тук ти си единственият без маска.Обикаляш стаята за кой ли път...И отново не откриваш отговор на стотиците въпроси които те измъчват и не ти дават покой. За жалост обаче те няма да се разрешат сами, а отново ти ще си човека който да умува над тях.Накрая се отказваш и решаваш да зарежеш всичко.Излизаш с приятелите си и отивате на дискотека.Там танцуваш, слушаш музика и се забавляваш.Вече не мислиш за проблемите си.Чувстваш се ужасно щастлив и безгрижен...Искаш ли пак да останеш насаме със себе си ?
