С цел да си навлека гняв бих споделила гледната си точка, като с това се надявам да не накърня ничие чувство.
Не зная какво значи шовинизъм и национализъм. Но зная, че българското съзнание винаги е било травмирано - 1 во от насилственото налагане на християнството, после от турската окопация, после от комунизма, сега от нашата "изостаналост" и не само българското впрочем, а балканското като цяло. Мисля си, че съвсем естествено в следствие на тези травми изработваме механизми за самосъхранение, които се превръщат в национални митове и иделогия. Историята не признава грешки, не признава предателства, не признава падения. Ние сме онези, същите, каквито са били пра-дедите ни в нашето собствено мислене. В учебниците по история никога не се посочват грешките, предателствата, срамните моменти. Ако случайно са написани, ние винаги сме онеправдани от злите "други", от "чуждите варвари"
Може би така е по-добре. На никого не са му необходими още причини за комплекси и травми... но по този начин се формира ненавист и не толерантност. Не мисля, че българите сме толерантни, напротив, просто сме търпими. Но ние сме търпими не само спрямо малцинствата и етническите групи, а и спрямо политици и тн. Когато дойде време за действия ... фактите говорят.
Така че не знам националист или шовинист съм, зная обаче че тук и сега никой не ни е виновен за нищо освен ние самите. Защото, когато лекарите протестират, студенти, ученици, учители ... няма ги. Утре или вчера, когато учителите протестираха... лекари, студенти, ученици, граждани ... няма ги.
Когато бях в чужбина си мислех " Боже мой, защо сме толкова комплексирани, какво ни липсва, не сме нищо по-малко от останалите. Напротив - имаме си всичко, не бива, не трябва да е така" Но още на летището в Прага след " Баце, бацеееееееее" усетих защо. Реалист съм. Обичам си родината, много я обичам, признавам всички достойнства на страната и хората си. Но мога ли да си затворя очите пред недостатъците ни ? Не мога. Не мога да се примиря със селянията царяща на всякъде и във всичко. С подкупите, с непрофесионализмът, с нехайството и арогантността на институциите.