Автор Тема: Матриархат  (Прочетена 2431 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: Матриархат
« Отговор #15 -: Април 15, 2010, 11:59:46 am »
Интересно...

Първата ми мисъл като прочетох...

Защо, принципно, матриархатът някак си не ни се получава като концепция?

Та, защо не ни се получава?
Можем да бъдем само сенки на мъжете си, Музи и т.н. или някой има идея къде точно ни куца? :)

... беше "Боже, какъв матриархат, какъв патриархат след като по цял свят в XXI век се говори за gender equality и после се сетих за повечето програми на ЕС, финансиращи проекти свързани с половото равенство, а и не само програмите. Прави ми впечатление, когато пристигнат документи да се попълни някой нов ръководен списък с членове на някой орган, се изпращат и изискванията за процентно съотношение жени/мъже. И още много такива примери мога да дам, но ще спестя и своето и вашето време и ще мина на главната си идея - жените все още се нуждаем от толеранс за да се намъкнем в до скоро типично мъжки ръководни пространства.

И от всичко изчетено над мен, мисля, че съм по-склонна да се съглася със stranger.
И по темата директно - за да създадем устойчив матриархат ни липсва
1. опит с дълбоки корени в миналото
2. мнозинсвто с ръководно мислене (ами факт си е, че болшинството женички са си завряни съпруги, готвачки и перачки и само слушат каквото им се каже)
3. манталитет на лидери (рядкост е глава на семейството да е жена, дори в професионалната сфера имаме повече напредък)
4. често ни липсва самочувствие на ръководите, да не споменава компетентност
5. от емоционална гледна точка сме малко по-лабилни (особено в определени моменти и ситуации)

Схванахте общата ми позиция.

Аз си мисля, че когато се създаде първата изцяло женска войска, тогава ще може да се замислим евентуално, че е възможно и да постигнем матриархат. Войната като цяло изкарва на повърхността същностите. До този момент се сещам за амазонките да са имали успех в това...

Mисля, че ако не друго, дадох храна за размисъл или поне още няколко реда за четене.

A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face