Аз съм неин или тя е моя.
* * *
Студено е. Сълзите от високо падат. Замръзват и превръщат се във фигурка от лед. Малка, крехка и чуплива. Косите й гъсти разума ми в тях изгубват. Очите й кристални безизразно през мене гледат. Устните й влажни усмивките за други пазят. Ръцете й студени нежно душата ми горят. Краката й тънки тежко по тялото ми стъпкват. Приятно е до нея. Разкарай се! Не ще я имаш ти! Тя е моя! Тя е моята фигурка от лед.
Мъчно е. Ти бавно ще се разтопиш. Сам ще ме оставиш... Не! Няма да допусна от пръстите ми да се изпълзне. Слънцето арогантно ще затрия. Топлината нахална ще пропъдя. Светулките невзрачни ще спачкам. В тъмнина ще те обгърна. Мракът от очите кръвожадни ще ни пази. Тишинината гласовете укорни ще облъсне. Ще бъдем сами. Завинаги сами. Само аз и ти. Ти си моя. Ти си моята фигурка от лед.
Красиво е. Стоим двама на върха на света. Аз и моята фигурка от лед. Стоим двама безизразно и наблюдаваме хоризонта. Стоим двама и дори звездите ни отбягват.Стоим двама - завинаги сами. Стоим двама - безкрайно самотни. Аз и моята фигурка от лед.
Странно е. Пускам те. Ти политаш. Политаш към свободата. Тази мисъл ме задушава. Ти си моя. Скачам. Да, ще те хвана, ще те хвана здраво и никога повече няма да те пусна. Ти си моята фигурка от лед.
* * *
Тя е моя или аз съм неин...
