Пеперудата, която не намери цветовете си

[MoonLight]

Пеперудата, която не намери цветовете си




   Пъстротата. Тя е разнообразие. Живот. Същност и необходимост. Цветовете са изразени емоции. Огнени. Изпепеляващи. Който намери цветовете си – намира същността си.
   Но сред всички багри все нещо сивее. Този път беше пеперуда. Имаше прекрасни големи крила. Извивките й бяха съвършено симетрични. Пърхането й напомняше на миглите на влюбените очи, които примигваха с очарование.
   Беше съвършена по форма, но не и на цветове. Бе сива. Цветът напомняше на мъглявина, пропита с меланхолия. Всеки, който се взреше в нея не виждаше съвършените й движения или фините очертания. Всички забелязваха отсъствието на цветове. Къде са те тогава? Някой й ги бе отнел?  Или никога не ги е притежавала?
   От всички пеперуди на света, тази беше най-уникалната – безцветна. Каква е цената да си рядко съкровище, но без стойност? Не е ли по-добре да се слееш в дъжда от цветове и да си един от всички. Да си единствен е товар, който никой друг не вижда, но тежи толкова много..
   Пеперудата не притежаваше багрите, които й се полагаха. Нима това означаваше, че не знае какво е да чувстваш и не таи в себе си емоции?
   Не. Всеки знае, че липсата на изразност, не е липса на чувство. Най-трудното нещо в това да чувстваш, е това да нямаш възможност да се изразиш. А пеперудата съвсем не бе лишена от цветове... отвътре. Душата й бе по-пъстра и жива от всички останали на света. Същността й бе създадена на чувства, да мечтае и да споделя. Но нямаше с кого.
   Преди много, много слънчеви дни тя беше кацнала на най-ухайното цвете, което някога бе виждала. Слънчевите лъчи правеха цветовете й дори още по-живи. Окраската й бе неповторима – най-нежните сини линии минаваха по ръба на крилете й. На долната им част личаха две червени петъца. Но бяха петънца само на пръв поглед. Ако се вгледаш внимателно, формата им наподобяваше две почти съвършени сърца. Цялата беше сякаш нарисувана с идеално симетрични цветни точици. Истинска красота.
   Не след дълго до нея, на друго цветче, кацна друга пъстра пеперуда. Окраската й напомняше на сила, дързост и непоколебимост. Тъмно сините й линии и черните петънца плениха Феерията от цветове.
Нежната пеперудка запърха нетърпеливо около новодошлия. При движението на крилата й, всеки можеше да си въобрази как малките червени сърчица на окраската й туптяха. А слънчевият ден сякаш стана още по-слънчев и приветлив. Красивият танц на пеперудата омайваше природата наоколо. Лекия вятрец, който до преди малко люлееше нежно цветчетата, сякаш утихна и се поспря да погледа.
Всички се любуваха на танца, освен този, за който бе предназначен. Той дори не остана до края му, а излетя далеч сред високите треви.    
   Цветната балеринка кацна на земята. Не помръдна с часове, а времето успя да се промени. Облаците взеха слънцето със себе си, а лъчите му избягаха надалеч. Вятърът застудя и се усили. Но пеперудата не искаше да отлети. Тогава до нея капна първата студена капка дъжд. Следващата беше дори по-близко. Третата капцица се изля върху нея. Капна точно врърху лявото малко петънце. А то се размаза. Съвършеното сърце придоби неопределен вид. Следващите няколко капчици замазаха нежните сини линиики и цветните точици. Дъждът се усилваше и отмиваше прекрасните багри на пеперудата, цветове, които й принадлежаха по природа. Но някой й ги отне. Дъждът не беше виновен, той просто си валеше.
   След няколко минути на мястото на цветната танцуваща балеринка, стоеше сякаш сива статуя. Почвата попи и последните сини капчици цвят. Не остана нищо. От желанието на нежното същество да сподели всеки свой цвят с някого, останаха само сиви спомени.
   Пеперудата не стоя вечно на това място, тръгна си. Никога не забрави дъжда.. Но и никога в душата й не спря да ръми цветно, въпреки че не успя да сподели и да получи.

[lepidopteria]

Интересна идея! Замисли ме! 

[MoonLight]

Много благодаря! :]

[NoMore]

Тази пеперудка може да се обагри и от дъгата налииии

[MoonLight]

Тази пеперудка може да се обагри и от дъгата налииии

Амии.. щом си казал, значи може.   Да не бъдем съвсем мрачни.

[kisskat]

[MoonLight]