« -: Февруари 22, 2010, 16:15:24 pm »
Споменах ли, че обикновено онези дни се случват в събота или неделя? Много е неприятно да посветиш най-сладката част от седмицата на един от мизерните онези дни. И както хората са казали „Деня се познава по сутринта”, трагедията ви настъпва здраво по врата и започва да подскача. Мъката е огромна, особено ако вечерта преди един от онези дни сте си легнали със захаросани блянове как ще спите до 12 и цял ден ще отделите само за себе си. Е, онези дни никога не пращат предизвестие, кога ще се явясат на гости и обикновено като дойдат (неканени) се застояват до късно... много късно. Не е ли ужасно досадно?
В крайна сметка, с примирено изражение на измъченото ви лице, влизате в пощата си и откривате мейл от шефа (който работи 24/7), че докладът ви не струва нищо и очаква от вас напълно нова версия на 252 страници до понеделник сутринта. О, Чудо! Тогава вече ви се приисква да се гътнете назад и да се престорите на умрели, пък може опасността да не ви види и да ви подмине. Но не става така в живота. Не може да се правим на умрели, когато ни се прииска, най-малкото изглежда налудничаво. И така, вече капацитетът ви на вместимост за криво настроение е изпълнен и преизпълнен и тъкмо когато си мислите, че просто няма на къде по-зле... телефона ви звъни и виждате, че мъжът на последните ви мечти, който никога не сте предполагали, че ще изяви желание да ви потърси, всъщност ви търси, точно в един от онези дни. Тогава вече не ви се иска въобще да сте се събуждали. Вдигате телефона неуверено и OMG, канят ви на обяд и на най-новия нашумял филм. Това възможно ли е ми кажете? По закона на всеобщата гадост, всички гадости се изсипват като от канализационна шахта на веднъж и то върху главата ви. И имате няколко варианта пред себе си, захвърляте всичко, скачате в банята, бързо душче, небрежна прическа, секси дрешки и къш да ви няма или забивате глава във възглавницата, смазани от ужасТ, че може би никога повече няма да се случи точно този човек да иска да прекара един ден с вас и то само двамата. Хвърляте по стената всичко под ръка и бесни се захващаш с онези 252 страници, които ви скъсиха живота с години, докато напишете, и които всъщност се оказват ненужен боклук. Кое ще изберете, дами, зависи сааамо от вас. Но както се досещате в един от онези дни рядко се случва да е второто, защото колкото и да сме импулсивни и колкото и да сме безразсъдни в дни на криза и безработица, натискаме топлата си служба в името на по-добро бъдеще. Поздравления за онези от вас, които са над тези дребнави неща и се извисяват над насъщния и делничната рутина.
А онези дни, те просто се случват (редовно или веднъж на 45465465478 години), и щем, не щем оцеляваме.
Това е положението.
« Последна редакция: Февруари 22, 2010, 16:20:11 pm от chocolate_fairy »
Активен
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face
