То нашето дете ще бъде стих-чаровник,
с разрошена и весела коса,
която облаците в планините гони -
едно дете с очи от синева.
Ще има то ръцете на художник,
които ще насичат въздуха в замах,
докато с много тънкия си молив
създават стихове за грях...
Детето ни ще бъде смел бездомник,
и под откритото безоблачно небе
звездите вечер ще го топлят,
по челото ще го целуват само те...
Детето ни - то няма да ни помни,
но винаги ще носи в своите гърди
за свобода изконен порив,
защото нашето дете ще бъде стих...