В дуел №27 пътечката е мнооооого тясна и води право до с ъ р ц е т о ...
По тясната пътечка към сърцето ти
стих №1.
По тясната пътечка към сърцето ти,
Вървеше тя… непознатата жена…
Покрай клоните обрулени,надвиснали…
разнасяше се полъх на тъга
Вървеше бавно,без да бърза –
нямаше какво да губи тя,
Най-скъпото си вече беше дала
във замяна на твойта топлота
Рискува много, като тръгна,
знаейки какъв си ти…
Но вървеше смело,неуморно
със надеждата за влюбване под ярките звезди.
Уви! Не успя да стигне там навреме
Сърцето си ти вече беше дал!
На онази другата – на мене!
И отново чувстваше се цял…
По тясната пътечка към сърцето ти,
вървеше тя… непознатата жена…
живота си тя бе разбила –
напразно
– остана сама!
стих №2.
Преброди ми душата. Изора я.
В дъното на очите ми се кри.
Дали бе истински не зная,
но помня, че с любов ме окрили.
А след това с една плесница
от мислите си те прогоних.
Дъждът с мъниста – броеница
няколко сълзи за мен отрони.
Пътеката до твоя дом трънлива
не води наникъде, теб те няма.
Без теб съм тъжна, полу-жива,
без теб не ми остана пламък.
Мостът към сърцето ти се срути,
пътечката затрупана е в руини.
Помогни ми да намеря пътя,
Аз съм спящата красавица – ела ме целуни.