Памет в компютърните системи
Развитието на електронно-изчислителните машини (ЕИМ) е тясно свързано с
усъвършенстване на системите и устройствата за съхранение на информацията (паметта). В
много голяма степен характеристиките на паметта определят работоспособността и
функционалните възможности на компютърните системи.
Във всеки компютър се вграждат няколко устройства за съхранение на информация,
които имат различни характеристики и принцип на работа. Съществуват два основни типа
памет: оперативна памет и външна памет (външни запомнящи устройства). Оперативната
памет е необходима на компютърната система като работна памет в процеса на обработка на
информацията. Затова тя трябва да е памет с бърз достъп и да има непосредствена връзка с
процесора и другите управляващи устройства. Обикновено тя се изгражда от електронни
елементи (тригери). В по-голямата си част тази памет е енергозависима.
Външните запомнящи устройства имат задача да съхраняват информацията за дълъг
период от време. Обикновено те са с по-бавен достъп от оперативната памет. За да се
осъществи достъп до информацията от външните устройства са необходими две стъпки: най-
напред информацията се прехвърля в оперативната памет и след това се използва и
обработва в нея.
Много често се използва аналогията с шкафове и папки за съхраняване на документи
за онагледяване на функциите на паметта в компютърните системи. Ако се приеме, че
шкафовете и папките служат за дълговременно съхраняване на информация (архив), те са
аналогични на твърдия диск (CD-ROM, дискети) в компютърните системи. Оперативната
памет може да се оприличи на бюрото (работната маса). Това позволява на човек, работещ на
бюрото (действайки като процесор) да има директен достъп до който и да е документ (файл)
върху бюрото. Файловете представляват програмите и документите, които могат да се
заредят в паметта. За да работите с конкретен документ (файл), той трябва да бъде изваден от
шкафа от определена папка и поставен върху бюрото. Ако бюрото е достатъчно голямо,
може да се отворят няколко документа едновременно. По същия начин, ако компютърната
система разполага с повече памет, могат да се стартират няколко програми и да се работи с
няколко файла. Монтирането на по-голям харддиск към компютърната система е като
поставяне на по-голям шкаф в офиса – могат да се съхраняват за постоянно повече папки с
документи и книги. Добавянето на повече памет към компютърната система е като поставяне
на по-голямо бюро за работа.
Аналогията и действителността на работа на компютърните системи се различават
само по това, че когато даден файл се зареди в оперативната памет, той в действителност е
копие на оригинала. Оригиналът продължава да се съхранява в харддиска. Това означава, че
когато системата се изключва, всички файлове, намиращи се в оперативната памет трябва да
бъдат записани обратно в харддиска, ако е извършена някаква промяна в тях. Промяната не
се отразява автоматично в оригинала.