Нямаш какво да ми вземеш

[Gentiana]

Отново разби душата ми...
Толкова бях сигурна, че повече не можеш,
че явно съм станала непредпазлива.
Кога те пуснах в нея отново?!
Защо толкова късно го разбирам?
По-студен си от леден айсберг.
Омразата ти е от него по-дълбока.
Какво като днес си отиваш?!...
Ти никога не си бил с мене.
Нямаш какво да ми вземеш -
всичко до основи срина.

[krasimir]

Аз нищо не искам да ти взема, 
само да ти дам нежна топлота.
Не знам кой през тебе е минал?
Забрави този айсберг студен,
да изтрием спомените тъжни.
Всичко в душата  твоя сринато ,
със любов отново да го построим .

[Gentiana]

От топлината на твоите думи
топи се ледът, пленил моето сърце.
Искрици огън цъфтят помежду ни.
Отново е синьо облачното небе.

Айсбергът  на север ще си плува,
там, където няма слънце, обеднял.
Късно ще разбере колко му струва
нежността с надменност разпилял.

От руините в мен светъл замък
създаден с любов ще израсте.
Ще запалим в камините му горещ пламък.
В тъмница ще заключим всяко студено сърце.

[krasimir]

Хубаво си го написала. 

[Gentiana]