Ще се разсипя
като розови листа
в съня ти-
прецъфтяла бяла роза.
Ухаят силно
мъртвите цветя.
Сърцата им убива
гадка проза.
Макар да спиш,
ще го почувстваш ти.
Уханието-
диво и първично
в кръвта ти ще се влее.
Ще горчи.
Ще го почувстваш
някак много лично.
Защо са мокри
твоите очи?!
От чувствата
понякога се плаче.
Сънуваш рози.
Късаш росен цвят.
Да ме докоснеш-
трудна е задача.
Аз нямам тяло,
само сетива,
изострени до лудост
от копнежи.
Валя в душата ти.
Превземам я така,
че щеш-не щеш
ще бъдеш много нежен.
И по поляните на времето
в нощта
ще хукнеш...
да ми набереш тинтяви,
за да докажеш,
че познаваш любовта
и всичко днес
за мене би направил.
_________________