Шарл Бодлер

[Who cares]

Макар че странните черти,

магьосницие с очи зелени,

от вежди зли са украсени

и ангел не напомняш ти,


боготворя те, о, желана,

ти, мой непобедим порок!

Тъй както жрец пред своя бог

със сляпа вяра се прекланя.


Ухаят в гъстата коса

пустини и гори безкрайни,

главата ти е пълна с тайни

и с непознати чудеса.


Като кадилница упойна

ухае в тъмното плътта;

опиваш като вечерта,

о, Нимфо, свъсена и знойна.


Унася виното в мечти,

но не и като твойта нега;

дори мъртвеца от ковчега

ще вдигнеш с ласките си ти.



Издателство : Нов Златорог, София 1998