Познавам себе си, познавам се до болка... И понякога те качвам високо, издигам те над земните предразсъдъци, давам ти крила, защото това е, което прави любовта. И после миг по-късно или след цяла вечност, разпръсквам образа за тебе на хиляди парчета и не защото трябва или може... а защото... защото така е редно. Тръгвай си, вратата е отворена... Писано ни е да се разминем...