Пороен дъжд се стича по твоето лице.
Кой сега силно чувствата ти нарани?
Дъхът ми спира, когато видя -
очите ти пълни със отровни сълзи.
Една сълза, натежала в окото
не смееше да се откъсне тя,
толкова болка.. събрала...
от твоето наранено сърце.
Търкулна се плахо надолу,
оставяйки гореща следа
Докосна устните ти, и напомни,
за вкуса от морската вода.
Тази сълза ще умре на мига
нека да няма реки от сълзи,
да няма петна.. от сълзи,
във твоята нежна душа.
Аз съм ти приятел, това го знаеш добре,
и разчиташ много на мен.
Но не знаеш, че без да искам,
се влюбих в твойте сълзи.
Много ме боли, че трябва да замълча,
и да преглътна любовта си към теб.