Автор Тема: Не ми трябва твойто съжаление  (Прочетена 839 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Akaша

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 63
  • Пол: Жена
Не ми трябва твойто съжаление
« -: Януари 16, 2006, 21:30:43 pm »
Вървя към черното..към нищетата
вървя и губя всеки път по нещо човешко от мен
независимо от болката..от самотата
днес загубих дори малкото закърпено сърце...

Сляпа съм и няма..стъпила на почвата ровка
пробивам път  през всичките си страхове
мислеше че от камък съм..но и камъкът изпитва болка
дори да трябва време за мине през всичките слоеве...

Тихо е..и аз се сливам с тишината
и аз съм просто щриха блед на нощта
затворена в рамките на тъмнината
черна сянка..нямам и душа...

Преди да откъснеш черна и бодлива роза
знаеше че тя ще те убоде , нарани
тогава защо откъсна и мене..отровна
и после захвърли ме ..в мрак ме потопи..

Не, не искам повече да чувствам
изгубих вече всичко от мен
радост - не,искам да бъда безчувствена
сама ще си изплета въжето от черен сатен...

Разби сърцето ми тогава
и после каза, че не си достатъчно добър за мен
извинявай..сега се с теб прощавам
отивай си..сега съм в нечий друг плен.

Не,нямам нужда от нечие съжаление
нито пък от нечия ръка,
търся свойто избавление,
дори ако трябва да го открия в смъртта..

Нямам сълзи вече да плача
нямам нито сили напред да продължа
всичко свършва с вени нарязани
всичко свършва с кръв и пустота...
« Последна редакция: Януари 19, 2006, 11:33:32 am от Gentiana »







Щом от името и
е останала само сянка

от гърдите и , надписът
върху блузата и
как да твърди че я има?
Fly away

Adri_ana

  • Гост
Re: Не ми трябва твойто съжаление
« Отговор #1 -: Януари 18, 2006, 19:39:37 pm »
Много ми допада! Браво! [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Re: Не ми трябва твойто съжаление
« Отговор #2 -: Януари 19, 2006, 11:15:36 am »
поразително за пореден път!
Let your soul be your pilot

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Не ми трябва твойто съжаление
« Отговор #3 -: Януари 19, 2006, 11:24:09 am »
Ох,абе много мъка в тия стихове .Искам нещо веселко и оптимистично ,и красиво ,и нежно.Дето има една приказка-Божеее,колко мъка има по тоя свят ,боже! [mhmm] [sad3]
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Не ми трябва твойто съжаление
« Отговор #4 -: Януари 19, 2006, 11:34:31 am »
Вървя към черното..към нищетата
вървя и губя всеки път по нещо човешко от мен
независимо от болката..от самотата
днес загубих дори малкото закърпено сърце...

Сляпа съм и няма..стъпила на почвата ровка
пробивам път  през всичките си страхове
мислеше че от камък съм..но и камъкът изпитва болка
дори да трябва време за мине през всичките слоеве...

Тихо е..и аз се сливам с тишината
и аз съм просто щриха блед на нощта
затворена в рамките на тъмнината
черна сянка..нямам и душа...

Преди да откъснеш черна и бодлива роза
знаеше че тя ще те убоде , нарани
тогава защо откъсна и мене..отровна
и после захвърли ме ..в мрак ме потопи..

Не, не искам повече да чувствам
изгубих вече всичко от мен
радост - не,искам да бъда безчувствена
сама ще си изплета въжето от черен сатен...

Разби сърцето ми тогава
и после каза, че не си достатъчно добър за мен
извинявай..сега се с теб прощавам
отивай си..сега съм в нечий друг плен.

Не,нямам нужда от нечие съжаление
нито пък от нечия ръка,
търся свойто избавление,
дори ако трябва да го открия в смъртта..

Нямам сълзи вече да плача
нямам нито сили напред да продължа
всичко свършва с вени нарязани
всичко свършва с кръв и пустота...

Браво, Акашка.
Някак си така се чувствам и аз сега... [sad3] [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.