От шепите ми изтича светлина-
чиста като вода от извор планински.
Пробойна има в мойта крехка душа.
Кънти сред мрака в нея глас сатанински.
Някой знае ли как се закърпва душа?
С какви конци, боже мой, да я тормозя?
Как в живата плът да забия игла-
в тази моя слаба и нежна мимоза?!
Не съм всесилна, но го крих до сега.
Исках силна и студена да изглеждам.
Пробойните-много. В жестока тъга
корозира душата. Няма надежда.
И да ги закърпя, какво от това?
Вече никога няма да е същата.
Пука ми... Ще си я оставя така.
Късно е...Няма пътища за връщане.