Глава 2 : Расандри
Планетата беше едиствена по рода си в тази галактика, не принадлежеше към никоя слънчева система и поради тази причина разполагаше с уникална атмосфера, която крепеше животът под нея. Фауната беше толкова разнообразна, че всеки ден биха се откривали стотици нови видове лечебни храсти, ако въобще някой се беше заинтересувал от заобикалящия го свят.
Расата, която обитаваше това така прекрасно място, беше известна с арогантното си отношение към другите видове, надменния си и извратен характер и огромното си самочувствие, което ги караше да живеят с мисълта, че няма по-велико нещо от това да бъдеш Расандрец.
А може би бяха прави.
Техните тела бяха хуманоидни - слаби и толкова високи, че караха и най-големите стогери от съседните минни планети да се чувстват като насекоми бидейки в едно помещение с тях.
Техният коефициент на интелигентност беше използван като горен таван за максималния резултат от тестовете на Елескския Умопомрачителен Съюз на Мислителите.
Тяхната красота можеше да се сравнява само с описанията на ангелите на изкушението, което даваха нещастниците имали късмета да се върнат от планетата на мъртвите.
Те не вярваха в това, че един единствен расандрец може да застане начело на цялата планета, затова на всеки тридесет цикъла се избираха нови пет члена на расандрския парламент, които разполагаха със силата да дават и отнемат живот, създават и разрушават градове, и като цяло да притежават и контролират всичко което може да се притежава и контролира. Единственото нещо недостъпно за тях беше да променят Закона, който съответно беше в пълно противоречие с всичката сила, с която разполагаха управляващите. Закона беше кула извисяваща се девет километра във въздуха, оборудвана с безброй много енергийни оръжия. На върха и стоеше червено кълбо енергия, което следеше за спазване на законите навсякъде по повърхността. Освен тази си дейност тя поддържаше и атмосферата на планетата, снабдяваше с енергия сградите на расандриците и се опитваше да предвиди и попречи на появата на проблеми, съблюдайки всичко случващо се и пресмятайки всеки изход от дадена ситуация и това в рамките на по-малък период от този на най-малката ни известна времева единица.
Никой не знаеше как се е появила кулата и защо, но и никой не се интересуваше. Всички бяха доволни от факта, че са защитени както от уарски пирати, които неколкократно се опитваха да се приземят и да плячкосат нещо от планетата, така и от самите себе си, тъй като явно някой от по-интелигентните често решаваше да се побърка и в лудостта си да избие всичките си роднини с кухненския сатър.
Наближаваше деня, в който цялата галактика щеше да узнае кои и на какво са способни расандриците, защото те чакаха и се готвеха за този ден от момента, в който бяха материализирани от Закона и знаеха, че не съществува нещо с такава сила, която даже да се опита да се им се противопостави.
Те знаеха и чакаха.
И тяхното време настъпи.
