Тихо е...Капят плахи минути.
По лицето на времето пълзят.
Стъпки в мрака - леки, нечути.
Някой скита из спящия град.
Свито на топка е в мен сърцето.
Болно и тъжно сърдито мълчи.
Нещо важно му бе отнето.
И то не може да ми прости.
Не съм виновна. Как да му кажа?!.
Обяснения, думи , лъжи...
Кого от двама ни да накажа?
Кого повече ще го боли?
Няма да моля.Няма да искам.
Нека кръвта ми да изтече.
Нека ме няма. Поемам риска,
да се превърна в нощно небе.
Небе, което няма надежди.
Студено и бледо-чаша с тъга.
Пият ме птиците.Пеят нежно.
После умират...Не, нямам вина.
