Автор Тема: Старата квартира  (Прочетена 902 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен beliqt_ricar

  • Новак
  • *
  • Публикации: 47
  • Пол: Мъж
Старата квартира
« -: Юни 09, 2009, 10:00:16 am »
Старата квартира бе пълна скръб
Бавно умирах там всеки ден
С този наем тъй черен и скъп
Там частица живот редовно се откъсваше от мен

Хазайката със своята уста
Здраво ни притискаше душите
Но ще дойде време когато ще остане сама
Без да има някой на който да му точи парите

Като шпионин всеки ден ни следи
И за всяка дреболия вдига врява до небето
От нея всяка нощ никой не може да заспи
От мисли за парите с които й тъпчем шкембето

На терасата ни все излиза
Дрехите си да простира
Нагло в живота ни навлиза
И денят ни с нея всеки ден замира

Колкото пъти в банята влезем
Тя в тефтера си записва
Колко пъти стоим там преди да излезем
Че с това да плащаме и нейния ток тя ни стъписва


Но днес сметката й излезе крива
С голям скандал багажа си събрахме
Стаята оставихме пуста като нива
Всичките й мебели набързо обрахме

В новата квартира вече съм сам
Не искам никого до мен
Няма отново да стигна чак дотам
Съквартиранта да ме ядосва всеки ден

От неговите глупости да не си поспивам
И цяла нощ лампата да свети
Тук сега мога спокойно да си почивам
Да компенсирам за всички мигове отнети

За новата хазайка съм като син
Когато съм гладен храна ми поднася
Към първия етаж на къща с комин
След лекции натам се понасям








Смей се от сърце , а не истерично , защото смехът от сърце , лекува всичко