Душата ми..
Душата ми разпънаха на кръст,
замерват ме с ирония и хули.
Убиват ме за кой ли път,
с кинжали скрити зад красиви думи!
Погазват чувствата ми святи,
отричат се от мен и ме предават.
Сърцето ми измъчено крещи:
Душата на поет нима се оковава?
Потъпкана,захвърлена в прахта
тя като Феникс ще възкръсва
и възродена пак ще полети
словата свои да разпръсква!
Душата ми е храм отворен-
не влизай без да се прекръстиш!
От вън ти всичко лошо остави!
Помни че всяко зло се връща!
Че в храм се влиза с разкаяние,
със чиста мисъл и сърце,
с надежда,вяра,упование
и с за молитва сплетени ръце!
На тез които хулят ме ще кажа:
щом правят го,то значи ги е страх!
Помнете че словата винаги остават,
дълго след като човекът станал е на прах.
Автор Регина Арабаджиева
