Ех, Любо ..., стихът е старичък.
Но тъгата е особено състояние...и май ми е слабост.
не искам да ви боли,
искам дори, когато на мен ми е тъжно,
да се усмихвате - всичко минава , нали,
да плачете с мен, не сте длъжни.
И слънцето отново света ще озари,
зимата ще съблече бялата си дреха,
ще запеят капчуците - пролет. Лято.Може би
душата ми отново ще е цяла. Плаха утеха
в краката на спомените ляга и мълчи.
Връщам се от дълго скитане някъде извън мене.
Прецъфтели рози са отминалите ми, нежни дни.
Всъщност,... вече дори не ми е студено.