Когато мълчиш
Ми става студено,
Толкова студено,
Че от студа ми се плаче,
Но се страхувам,
Че сълзите ми ще капят заледени.
Снежинки-
Замръзнали капчици болка.
Когато мълчиш...
Гледам в жестоките ти очи.
Те ме изпращат в изгнание,
В един леден свят
С бели стени
От безчувствено мътно стъкло,
Които отразяват само мен.
Във всяка стена виждам
Гротескния си образ,
Увеличен до нечовешки размери.
Гледат ме хиляди мои очи...
И ми се смеят,
Със невидими, заключени устни.
Рони се леден смях.
Полудявам...
Искам да избягам,но не мога.
А ти стоиш там,
Някъде в сивото небе
На стъкления ми затвор.
Като тъмничар-
От онези,най -лошите.
Гледаш ме...и мълчиш.
Може би се мислиш за бог?!
За светлината в душата ми,
Която ми отнемаш?
За Юда, защото ме предаваш....
Мълчи си...
Мълчи...
Тържествувай...
Задави се с мълчанието си...
Все едно,
Някой ден ще избягам от теб.
От ледените ти затвори.
От проклетия ти нрав...
И от себе си.
Някой ден...