Все по-мъчно ми става като гледам как се получава ефектът на ВИК. Идват, копаят, сменят тръби, ок, правят добро, нали?, но после никой не идва да асфалтира запълнените с пръст и дребни камъни дупки. Опитват се да направят нещо (някои) после замазват положението, но никога не се довършва и не е както би трябвало да е.
Едно малко просто примерче, колко пъти общините по проект Красива България обновяваха и освежаваха паркове (и не само)? И колко от тях останаха същите като в деня на завършването на процедурата? Милото ни младо поколение не се притеснява да драска, да кърти и да изразява себе си чрез унищожение на нещо на готово дадено.
И колко още примери в същия дух, че чак се ядосвам като се сетя.
Ми как няма да остане само кофти материал, който е малко по-грамотен и по-емоционален, по-културен не намира среда за себе си тук и за да не си къса нервите я търси другаде. Нормалните хора така правят, остават там, където психическото им състояние не е застрашено. Не е лесно навън, никак даже. Но когато законност и ред стоят зад гъра и защитават основни човешки права, избора не е толкова труден. (Не говоря за онези, ентусиастите от третата класа, които са си чисти бачкатори, техния мотив е ясен, да се нахранят, да нахрани и семействата си.)
Тъпо ми е като гледам безхаберието на чиновническото ядро. Тъпо ми е, че сега идват избори, още един шанс за промяна (на теория), а не знам, наистина не знам какво да правя с правото си на глас. И не само аз, повечето от хората около мен, които се имат за интелигентни, можещи хора са отвратени от хилядите случаи на случващи се нередности. Незнам, хора, аз малко съм на кантар между отчаянието и искрената вяра, че ще се справим.
Както и да е, хубаво е да се гордеем с миналото, още по-хубаво е да може да се гордеем с настоящето. Дано дойде и този ден, по-скоро, защото наистина потъваме.