Още половин час, любов...
После нека ме вземат
черните дяволи!
И без това в кръвта ми
е горещо като в ада.
Половин час повече
просто няма значение.
Ще се разлея като лава.
Смееш ли през мен да минеш?
Най болят неразгорелите въглени,
дето уж ни изглеждат студени.
Половин час, любов...
Очакването изстива.
Ще го изпия...
нищо че е блудкаво и горчи.
Може пък
да се отровя от себе си.
После дълго да повръщам
спомени и мечти.
Докато изпразня мисълта си.
Докато от мен изтечеш и Ти.
