Автор Тема: За теб, който не познавам  (Прочетена 2560 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен kouman

  • Новак
  • *
  • Публикации: 18
  • Пол: Жена
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #15 -: Март 23, 2009, 17:53:34 pm »
Това е истина ...произведението е гениално просто!Направо саъм дълбоко очарована  :)

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #16 -: Март 31, 2009, 10:32:20 am »
 :) Хубаво е, моето момиче. Чудесен образ си изваяла.

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #17 -: Март 31, 2009, 11:35:59 am »
Tвоята оценка ми е много скъпа  [heart__]
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #18 -: Април 03, 2009, 16:10:03 pm »
Премазана съм от умора, пулсът ми бие тъпо в слепоочията. Тъкмо си облякох розовата пижама и скитам с рошавите си чехли по коридорите на мислите си, когато чувам щракането на машината в кабинета ти. Зная, че ако дойда при теб ще спреш да пишеш и ще седнеш срещу мен в удобното кресло, щеше да ме успокоиш. Това искам и така ще се и получи. Тихо открехвам дебелата дървена врата. В последния момент ми се приисква да ти донеса нещо ново и го откривам в един спомен от едно слънчево лято. Бях го купила малко преди глупавия си бал, така и не намирах повод да го използвам и само стоеше на бюрото ми да събира праха – перо за писане с малка сребърна мастилница. Сякаш някога съм имала някакви налудничави романтични идеи да ги използвам. Винаги съм намирала някаква романтика в безсмислените вещи и за това само ги събирам, като плюшко, както казва баба. Оставям ти ги на бюрото. Ти се облягаш назад, така че лицето ти потъва в сянката на прозореца зад теб, а светлината на малката газена лампичка, която много харесах в един хотел в Троян и поисках да имаш, хвърля танцуваща светлина само върху ръцете ти, скръстени спокойно върху гърдите. Не казваш нищо за перото и мастилницата, свикнал си да ти мъкна всякакви неща, които по една или друга причина харесвам, нали и самия теб взех така. „Знам, че не обичаш да пуша в кабинета ти, но днес ще направим изключение” – ти прошепвам докато сядам върху сгънатите си крака на мекото кресло.
„Тази вечер няма да играем шах... не ми се мълчи” мисля си аз, а ти само кимваш в тъмното и се надигаш. Отбягваш светлината на лампичката, минаваш покрай бюрото и сядаш на удобното кресло срещу мен. Винаги си толкова спокоен, толкова уравновесен, успокояваш бесовете ми само с присъствието си.
„Утре трябва да отида най-накрая, а ме е страх. Не си мисли, че за мен не е важно да знам, но някак си ако отложа, страшното няма да дойде, поне не толкова скоро? А ако никога не отида? Да, знам, имаш право, да не ставам глупава. Но само си помисли, ако не знам страшната истина, може би ще живея по-спокойно. А и може ли да се живее с тази истина? Мога ли да бъда същата ако знам окончателната диагноза? Знаеш, че не съм се чувствала толкова объркана, откогато изживях ужасът на най-големите си страхове. Сега и това. Няма ли почивен ден тъгата? Знаеш ли, може би няма да отида утре, може първо да видя света и после да седна срещу истината и да я изслушам. Страх ме е разбираш ли? Страх ме е да не би да се променя. Страх ме е да не се загубя.” Не виждах лицето ти, но знаех, че ме гледаш без да мигаш. Подпрял си единия си крак на коляното на другия, а пръстите на ръцете ти се докосват. Зная, че ме разбираш, но и зная какво си мислиш „Глупаво момиче. Това е животът. Дните идват и си отиват. Истината боли или лекува. Рискуваш да загубиш или нейния благодат или време в което раните от нея да се излекуват.” Зная го, няма и нужда да говориш. Искам само да допуша цигарата си и да събера смелост да се надигна от мекото кресло за да си тръгна. „Другия път ще ти донеса новини и минзухари, сега не ми е до цветя” Ставам от изтръпналите си крака и меко се понасям към реалността. Зная, че имам твоята подкрепа. Не съм сама. 
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен Adventure

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 154
  • Пол: Мъж
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #19 -: Април 03, 2009, 19:30:37 pm »
Да, зайче... не си сама. Той винаги ще бъде някъде там... И ти го знаеш.  :)

Невероятно хубави редове  [inlovee]
« Последна редакция: Април 03, 2009, 19:44:50 pm от Adventure »
"Който копае гроб другиму - няма да остане без работа"

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #20 -: Април 03, 2009, 22:28:07 pm »
Благодаря ти Зайо  [gu6]  [heart__]
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен Creep

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 234
  • Пол: Мъж
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #21 -: Януари 31, 2010, 18:50:53 pm »
Ах....ах....този великолепен разказ в съчетание на една много любовна песен, ме унесоха в друг сеят...... [cvetee]

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #22 -: Януари 31, 2010, 18:59:46 pm »
Днеска измъкна много забравени спомени. Благодаря ти  [heart__]
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен kirito

  • Новак
  • *
  • Публикации: 18
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #23 -: Юни 10, 2014, 23:10:04 pm »
Не се сдържах! Това е уникален, гениален текст! Ако някой ден, някой ме попита- кой заслужава Нобелова награда за литература, ще отговоря- авторът на това произведение! Искрени адмирации!

Неактивен NoMore

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1019
  • Пол: Мъж
  • The smile in my dream... I Found on your face!
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #24 -: Юли 18, 2014, 02:45:32 am »
Много замечтано :)
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

Неактивен Creep

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 234
  • Пол: Мъж
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #25 -: Август 03, 2016, 02:00:44 am »
 :)