Автор Тема: За теб, който не познавам  (Прочетена 2561 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
За теб, който не познавам
« -: Март 16, 2009, 23:13:19 pm »
Познавам те, а никога не съм те виждала. Винаги имам смелост да съм около теб, но никога да те докосна или да ти дам лице.
Дадох ти кътче от себе си, което превърнах в твой кабинет. В него имаш широко писалище от орех, на което ти оставих пишещата машина от антикварния магазин на главната улица, удобен стол, зад който ти измислих френски прозорец – огромен - от край до край, а там, отвъд него е градината на Нерон. (Исках да ти дам светлината и прелестта за да те докосват, за да те вдъхновяват.) Прибрах в краищата му тежки пурпурни, кадифени завеси, които да пускаш, когато имаш нужда от уединение. Погрижих се да ти е удобно, когато умората ти се отбие на гости. Две удобни кресла в страни на малка махагонова масичка в центъра на просторния кабинет. Мека кожа под масичката, за да може когато си събуеш домашните кафеви пантофи, да не ти изстиват стъпалата. Стените ти направих библиотека. От пода до тавана, две стени една срещу друга – хиляди книги, и разбира се стълбички с релси, за да можеш да ги стигаш. Малка масичка в лявото свободно пространство с висока тънка ваза отгоре, в която ти аранжирах сухи цветя. Сама ги търсих из полето, сама ги изсуших и лакирах, сама им вдъхнах ароматна романтика. И пиано поисках да имаш. Обожавам тъгата на музиката ти. Оставих го в дясното празно пространство. Украсих го отгоре с малка кошничка с изсушени листенца от рози, които събирах от букетите на несбъднати любови.
Така те устроих в света си. Искам да си винаги близо до мен. Искам да знаам, че когато в безсънните нощи не мога да намеря покой в мислите си, мога да отварям тихо врата на кабинета ти, да се промъквам по светлия паркет (по розовите си хавлиени чорапки) тихичко и да се свивам на кълбо в едно от креслата, за да съзерцавам гърба на стола, който си завъртял към прозореца и да знам, че разговаряш със звездите. Да се унасям бавно. В съня си да чувам тихото щракане върху пишещата машина. Да сънувам ръцете ти, дългите ти нежни пръсти. Никога не знам за какво пишеш, но винаги се опитвам да си представя мислите ти.
Ти си моята утеха. Когато ми се плаче тичам при тебе, отварям с трясък вратата и се хвърлям по лице на земята на меката кожа, под махагоновата масичка, и чакам да почувтвам ръцтете ти върху клавишите. Когато ги разплачеш, плача с тях, чувствам те толкова близък, толкова мой. И когато бурята в очите ми отмине, зная че си там, в сянката до пияното и ме гледаш и ме галиш с поглед и зная, че ме разбираш, че знаеш всичко, без да искаш, защото аз вече съм ти разказала, без думи, само с чувства.  
Понякога, когато не си в кабинета, влизам, обувам пантофите ти, които са ми два пъти по-големи, събличам дрехите си и обличам домашния ти халат, който винаги оставяш на старомодната дървена закачалка (от антикварния магазин на долната улица) до вратата. Толкова е мек и ухае на теб. Увивам се в него, малко ми се влачи. Завръзвам дългия му колан и пристъпвам бавно към шаха. Играта ни е от месеци, а моите фигури са на половина, по-добър си, но съм ти слабост и не бързаш да ме победиш. Знаеш, че ще стана по-добра ако имаш търпение в играта с мен. Офицерът ти е заплашил моята царица, и буди размисли как се стигна до тук. Понякога не играя, само разглеждам фигурките коя къде е, представям си играта преди и за напред и оставям да отлежи в главата ми. Сядам на стола ти зад писалището. Усещам аромата на мислите ти, усещам душата ти, докосвам писалката с която пишеш, обичам топлотата й и въпреки, че аз ти я избрах, знам, че я харесваш и обичаш и заради това още повече я обичам. Отпускам главата си назад и си мисля за теб, къде си и какво ли правиш. Обичам, когато си отварям очите да те виждам облегнат с рамо на вратата. Ръцете ти са в джобовете на кафевия ти панталон. Облякъл си любимия ми безръкавен тъмно кафяв пуловер с кехлибарени ромбчета върху любимата ми бледо бежава риза, разбира се с разкопчани копчета на ръкавите, които са небрежно запретнати нагоре. Никога не виждам лицето ти, то винаги е в сянка, но чувствам погледа ти, виждащ в мен не само жената, но и човекът, който може да те усмихне. Зная, че не си истински, може би дори не съществуваш такъв, а безкрайно различен, но това си ти за мен и дори някога животът да ни срещне, предчувствам, че единственото което ще се случи, е да ти дам лице.


На мъжът, който не познавам лично, но е безкрайно специален за мен.  







A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен Adventure

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 154
  • Пол: Мъж
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #1 -: Март 17, 2009, 00:18:38 am »
Впечатлен съм, зайче. :) Красиво, силно и сякаш истинско... Изведнъж в главата ми изплува: "Има две трагедии в живота: едната е да загубиш най-съкровеното си желание, другата е да го постигнеш" - Джордж Бърнард Шоу  [inlovee]
"Който копае гроб другиму - няма да остане без работа"

Неактивен Annyyy

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 394
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #2 -: Март 17, 2009, 07:11:24 am »
 :) Танцуваш по ръбчето между реалното и нереалното [bravisimo]
Noli dicere "Ego te amo".
Permitte mihi ut hoc sentiam!

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #3 -: Март 17, 2009, 10:18:58 am »
Зайче, благодаря ти  [inlovee] И Джордж Шоу е прав, магията в желанията и мечтите е в тяхната романтика на преследването  [heart__]

Ани, мила  [heart__], наистина е по ръбчето. Този човек съществува реално, но за мен е само образ от мисли и усещания. Прегръдки  [heart__]
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен SimonaShtonova

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1727
  • Пол: Жена
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #4 -: Март 17, 2009, 17:20:01 pm »
Прекрасно е, Рали  [heart__] МНОГО ми хареса!  [heart__]
 [evala]

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #5 -: Март 18, 2009, 10:08:28 am »
 [inlovee] Мони, радвам се че ми отделяш време  [heart__]
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен dylgokoska

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1387
  • Пол: Жена
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #6 -: Март 18, 2009, 17:37:12 pm »
Право в десятката целиш с това прозиведение,chocolate_fairy! Искрени поздрави, за написаното и..благодаря, че с него изпрати вълшебство при мен :)
Може да си разочарован, ако не успееш, но си обречен, ако не опиташ. /Б. Силс/

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #7 -: Март 18, 2009, 20:38:46 pm »
 [heart__] Стопли ме много. Благодаря ти за милия коментар, дългокоска  [inlovee]
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13716
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #8 -: Март 19, 2009, 18:35:03 pm »
 :) [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #9 -: Март 19, 2009, 18:39:26 pm »
Не съм го чела, но ми направи впечатление заглавието. Не се ли пише КОГОТО? Ще ме прощавате за грубата намеса, надявам се. :)

Неактивен nedka141

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 926
  • Пол: Жена
  • Мисля, че съм те виждал някъде...В сънищата ми!
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #10 -: Март 19, 2009, 18:41:30 pm »
страхотно е

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #11 -: Март 19, 2009, 20:19:55 pm »
Гео, горещи благодарности, че ми отдели време  [heart__]
Недка, много ме радва, че ти е харесало  [inlovee]

Принцесо, привет :) Водена от езиковия усет, който неимвнуемо си развила, имаш право. От моя гледна точка не е толкова просто. Логичното местоимение е КОГОТО, но аз съм избрала относителното местоимение КОЙТО производно от въпросителното местоимение КОЙ. Известно ви е, че при местоименията в нашия език са запазени остатъци от стари разрушени падежни форми (най-просто казано). Тези стари падежни форми в съвременния български книжовен език са допустими само в мъжки род, единствено число, което позволява на старата падежна форма на въпросителното местоимение КОЙ и неговите производни да се използва и днес, но само ако: означава лице; е мъжки род, единствено число; е местоимение съществително.
Тази част от граматиката я минах отдавна, та може и да съм в грешка, прощавайте ако е така. Ще трябва да прочета новите граматични правила, ако това вече не е в сила (това съвсем сериозно)
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

vOsYcHnA_pRiNcEsA

  • Гост
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #12 -: Март 19, 2009, 22:52:32 pm »
Просто забелязах и реших, че е редно да споделя. Останалото е ваше решение и право. :)

Неактивен kouman

  • Новак
  • *
  • Публикации: 18
  • Пол: Жена
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #13 -: Март 23, 2009, 17:42:58 pm »
Просто е невероятно [rolleyes]...нямам какво повече да кажа ...толкова топло и истинско!!! [love]Страшна си !

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: За теб, който не познавам
« Отговор #14 -: Март 23, 2009, 17:50:00 pm »
Безкрайно много ме зарадва с коментар kouman  [inlovee]
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face