Ръми... Потропва с нервни пръсти
по рамото ми дръпнато дъждът.
В очите ми намръщен хвърля пръски -
какво ли му направих този път?!...
Уж си приятел, а ме гледаш хладно.
Бонбонче ще ти дам. Не се цупи!
Бъди добър, че утре ще ми паднеш
и вместо мен, ще молиш кротко ти.
Това че се изнервяш всяка есен,
не е причина да тормозиш мен
и вместо да нагарчаш като плесен -
вземи си сбогом с вчерашния ден.