Срещнах скитник
със смачкана душа,
с боси крака,
вървеше през снега.
Протегна ръка -
не да иска пари,
а само дума добра,
малко човечност
търси в нощта.
Имал е мечти,
дом и жена,
всичко.. изгубил...
като на шега.
Плачеше скитникът,
проклинаше...
своята съдба.
Подадах му пари,
хвърли ги на земята.
Погледна ме с тъжни очи,
обърна се,
и зад ъгъла се скри.
Останаха само неговите следи,
и моите пари на земята.