Привет!
Гледам, че само мен ме няма, та реших и аз да се прибавя в тази тема.
Наблюдавам, че тук цари някаква неверояна идилия, доброта, вежливост и прочее, но тъй като аз съм форумният злодей ( в случая злодейка), няма да задавам типичните лигави въпроси, за което се надявам да бъда извинена.
Форумна злодейка, привет. Аз лично харесвам определението на Слави Трифонов от "Досиетата Х" - "лошите в страшния филм", но не свързвам ника ти със какъвто и да било злодей, ама чесно казано не ми се иска и да го свързвам, дори и да е така. 1) Какво е омразата? И щом от любовта до омразята има само една крачка, то обичащите не са ли също толкова лоши, колкото мразещите, само че с една крачка по-малко?
Кой е казал, че е само една? Има разлика между себичната, егоистична любов, която на всяка цена преследва притежание. Друго е всеопрощаващата любов или изконната християнска вяра в Бог = любов. Аз мразя коагто съм най-слаба, най-уязвима, когато се чувствам безпомощна. Само любовта на слабия е на една крачка от омразата. Но не мисля, че тука става дума за любов въобще. Любов ли е да избиваш комплексите си с някаква съчинени чувства? Не разбирам как може любовта, ако е такава, да се изроди в омраза. Не е ли по-логично да премине в безразличие? Не мога да не се съглася с Анна Каренина: Колкото глави има, толкова и видове любов 2) Спомняш ли си последния път, когато нарани някого с действията или думите си(волно или не)? Ще ни разкажеш ли?
Да, ще разкажа, и без това ми тежи от отдавна и не мога да си простя колко съм била безхарактерна. Имаше един мъж в живота ми. Грижеше се за мен, не в негов стил свикна с мен. Не любов, привързаност ме държеше към него. Знаех, че има други, не ми пречеха, не задавах въпроси, аз си имах една много голяма любов на сърце - от онези безсмислените, които са по-скоро някакви необясними химии, без никаква реална основа, но ме болеше от нея. Както и да е, от време на време се виждах с него. С две думи оплесках нещата. Толкова ми беше зле по едно време, че буквално изчезнах. Спрях да се виждам и с двамата. После заминах. Писах си с първия няколко седмици в началото, но за мен нещата бяха приключили и си мислех, че е ясно. Незнам какво го дуржеше към мен. Изпраща ми лаптоп до там (който имаше програма да помни пароли), разби ми по6тата, скайпа, започна да се рови в личния ми живот, да ме заплашва индиректно. Прибрах се, върнах малкото неща, които някога ми беше дал или подарил. Ядоса се още повече, заплахите продължиха, намеси и семейството ми в тях. Никога в живота си не съм била толкова изплашена. Незнам колко и защо съм го наранила толкова, не вярвам да е държал на мен силно, при положение, че може да има всяка красавица. Много пъти съм съжалявала, че не съм била искрена с него, не съм му казвала какво мисля и чувствам. Незнам защо си мислех, че така му е удобно, без излишни въпроси и отговори. В крайна сметка съжалявам, но не мога да върна времето назад. 3) Какво е според теб болката и до колко тя може да бъде поделена на физическа и душевна? Не е ли по-скоро въпрос на самовнушение от наша страна?
Мисля, че е доказано, че всичко е в главата и с достатъчно добра концентрация може да се изключи чувството за физическа болка. Не съм пробвала и не знам дали е така Но не мисля, че е самовнушение. Когато малкото дете се опари, самовнушава ли си болката. Когато загубим близък, само мисълта, че никога повече няма да го видим гори душата. Не мисля, че и това е самовнушение. Колкото и силни да сме, идва момент, когато болката надделява, и така трябва да е, често пъти я е коректив, носи познание, често пъти е и нужна пречистваща сила. Зависи от кой ъгъл ще я погледнем. 4) Какво е това животно поета? Нравствена категория ли е или по-скоро умствен потенциал и способност да редиш вълнуващи рими?
Има ги и двата. Ако имах въобще дар слово в поезията може би щях да съм от втория тип, малко нравствеността ми е размазано понятие. Възхищавам се на поетите, но не мисля, че примерно ако някой от тях удря здрави морални рими, бих ги приела като Библия. В крайна сметка поезията е субективна и е добре да се гледа на нея като на такъв вид литература 5) Защо според теб трябва да се държим добре с околните? Не е ли по-важна максимата, че уважението се печели, а не се дава безвъзмездно? И ако е така, защо да се отнасяме уважително към хора, които дори не познаваме?
Имаше една книжка на Михаил Топалов - Памукчиев "Срещи с Буров" Та в общи линии имаше един момент в който Буров обяснява точно за този тип отношения между хората. Не трябва да се подценява никой, мнението се гради постепенно, но първото впечатление няма как да се промени. А се държим уважително най-малко от елементарно възпитание. Винаги можем да прекъснем контакт с неприятен човек в последствие. Това е хубавото на възпианието - отваря врати, които после сами решаваме дали да затворим 6) Мислиш ли наистина, че има Ад и Рай и ако да, според теб, на кое от двете места ще отидеш?
За Ад и Рай... няма ги. Но ако трябва да отивам някъде, свързано с религията, за чистилището съм. За ада, не съм достатъчно лоша, за рая, не съм достатъчно добра, за сега, след години може друго да се получи. Аз вярвам в прераждането. Мисля, че имам още много да уча и няма да ми се разминат поне още няколко живота И аз благодаря за въпросите И благодаря, че остави и своя почерк тука