Заскрежени са прозорците ни, мамо.
Вън виелиците цяла нощ се караха.
Сгушена до топлото ти рамо
слушах вятъра. Свещичките догаряха.
Пътник да замръкне сам... Сираче
в нощ такава как ще спи, не зная.
Чувам го как горко мълком плаче.
Куче улично луната пак залая.
А елхата ни е толкова зелена.
Как блестят играчките по нея!
Дар за батко, татко, теб и мене
дядо Коледа остави и се смее
радостен, че имаше бисквитки,
топло мляко и писмо за него.
Писах го сама и ... любопитка
уж че спя направих се ... Къде го?!
Мина и замина,че го чакат
другите деца и много хора -
дар на всеки да направи в мрака,
нищо че ще капне от умора.
Бъдни вечер е и ястията седем
да ги сготвим ще помагам.Мога...
Та по залез морен, снежно-леден
да си спомним, че се ражда Богът
и да вдигнем чаша- да е леко,
Божа майка да прости на всички,
дето го предадохме... Човекът
слаб и грешен е. Така си те обичкам,
майчице. И нека пак да има
късче хляб и вино за онези,
бедни и самотни в бяла зима.
Да се гушнем с обич. Без омрази.
Коледа е утре. Ще я срещнем.
После пък, щом тръгнат коледари,
да запее в нас, в душите нещо
и изпратим дружно таз година стара.