Анкета

Да изберем най-силната магия :) ?!

Магията на Коледа. Или красотата на ситно сипещия се сняг.
2 (11.1%)
По Коледа стават чудеса...
7 (38.9%)
Магията на Коледа
4 (22.2%)
Чуваш ли звънчетата, миличка?
5 (27.8%)

Общ брой гласове: 17

Автор Тема: " Магията на Коледа" - ТВОРБИТЕ - гласувайте за най-добрата !  (Прочетена 2835 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
№ 1.

Магията на Коледа. Или красотата на ситно сипещия се сняг.

Седя до прозореца и усмихнато гледам падащия снежец. Толкова е красиво и бяло. Най-хубавата част от годината, в която си малко по-добър, по-усмихнат и щастлив. Време за равносметка. И едно ново начало.

Наблюдавам през заскрежения прозорец бързащите хора, потопени в магията и белотата на празника. Мисля си как един празник може до неузнаваемост да промени някого към по-добро. И се радвам на щастието, завладяващо света.

Днес всички ще купуват подаръци за близките си, ще дарят някое левче на бездомника на ъгъла и ще зарадват случайно срещнато детенце с няколко балона. Време, в което споделяш емоцията си с другите. И знаеш, че ги правиш щастливи.

Довечера всички ще се съберат около камината на топло, покрай отрупаната с вкусотии маса. Лампичките на елхата празнично ще примигват. Уютно и приятно. Като магия...

Чудя се каква ли ще да е тази сила, която превръща студения и затворен в себе си човек, в широко усмихнат и щастлив... Може би добротата, милосърдието.. Самите ние ги носим в себе си, но като че ли Коледа отприщва цял водопад от емоции. Магията е навсякъде около нас.. В усмивката на детето, което със зачервени бузи се пързаля с шейната. В просълзените от благодарност очи на бабата с цветя. В украсените с лампички дървета, покрити със сняг. В накичената елхичка и изкушаващите подаръци под нея. В силата на снега да пречиства всеки един от нас. В това, да се научим да бъдем по-добри и щастливи. Не само на Коледа. Нека се оставим на магията. Нека позволим на сърцата ни да се отворят към света. Може би тогава ще чуем така бленувания звук на звънчетата. А след това..
След това сами ще разберем как частица от нас се е превърнала в добро. За много дни след Коледа.
                                                         ***

В святата нощ, една звезда ще осветява пътя ни към щастието. От нас зависи да направим първата крачка. Без да се страхуваме от злото или самотата. Зад нас винаги ще са Магията и Доброто. Усмихнати и прегърнати.
 
« Последна редакция: Декември 28, 2008, 13:25:40 pm от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: " Магията на Коледа" - ТВОРБИТЕ
« Отговор #1 -: Декември 04, 2008, 20:20:16 pm »
№ 2.

По Коледа стават чудеса...

„Тиха нощ, свята нощ...”
... Светът е притихнал в очакване на Коледа.
Нощта отдавна прегръща земята, а навън е някак светло... тържествено... Снегът искри весело по клоните на дърветата и всичко изглежда по-чисто, и дори някак вълшебно. Вече не вали, но по небето се гонят прозрачни облаци и придават на луната приказен вид...
Часовникът отброява минутите както обикновено, но във въздуха витае нещо различно и загадъчно...

Спомням си го сякаш беше вчера...
...Погледнах на горе, за да потърся звездата. Онази, която ни сочи пътя и ни помага да не губим надежда...
...Колко бе ярка...

... Казват, че ако видиш падаща звезда и си пожелаеш нещо то ще се сбъдне... А защо на падаща? Падащите звезди не са ли умиращи?...

В онзи миг аз пък реших да поверя желанието си на „жива” звезда... На онази най-ярката... с мисълта, че ако наистина по Коледа стават чудеса и моето желание се сбъдне всеки път, когато поглеждам към небето и намирам моята звезда ще знам, че е истина...


... Далечна камбана изпя „Полунощ е”. Затворих очи и си пожелах... пожелах си НЕГО... пожелах си най-прекрасния човек, който бях срещала... пожелах си той да бъде онзи, истинския и да озари живота ми с прекрасната си усмивка...

... Казват още, че не трябва да изричаш на глас желанието си, защото няма да се сбъдне...
...Незнам съдба ли да го нарека, магия ли, или просто ЧУДОТО НА КОЛЕДА, но моето желание СЕ СБЪДНА и сега вече мога да го изкрещя, за да чуе целия свят, за да разберат всички, че по Коледа наистина стават чудеса!!!

... Случи  се преди няколко години, но това желание преобърна живота ми...
Това беше МОЯТА ВЪЛШЕБНА КОЛЕДА...

И от тогава всеки път, когато наближи този прекрасен празник и във въздуха се понесе нежния звън на коледни камбанки ТОЙ ме поглежда с усмивка и казва:


„Внимавай какво си пожелаваш, защото по Коледа стават ЧУДЕСА!!!”

Тази Коледа ще си пожелая само магията да не свършва и докато ни е писано да сме на този свят, винаги да пазим частица от ЧУДОТО, което ни събра...

Направете го и вие! Пожелайте си нещо и вложете в желанието си парченца от душата и сърцето си. Повярвайте в магията на Коледа и тя ще направи чудото!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: " Магията на Коледа" - ТВОРБИТЕ
« Отговор #2 -: Декември 10, 2008, 19:21:18 pm »
№ 3.

Магията на Коледа

Скъпи Дядо Коледа,
позволявам си да ти пиша, макар че отдавна не съм била в списъка ти с послушни деца. Дали защото съм била лоша или просто защото не съм дете... не знам. Както и да е. Не съм ти оставила чаша с мляко, нито чиния с бисквитки да знаеш. Нито пък ще го направя.Освен това не можеш да се спуснеш през комина, защото живея в панелка.На всичкото отгоре гарантирам ти, че няма да имам елха под, която да оставиш подаръците, защото са много скъпи - тридесет лева парчето. Както и да е, като цяло нищо от нещата които очакваш да има у дома по Коледа, няма да бъде там.  Но това да не те тревожи изобщо. Още вярвам в Коледата. И в магията. И не ти пиша, защото ти искам подаръците. И без тебе мога. Защото ти си само символ. И не си истински. И магията не е в теб, а във въздуха. И в любовта.
Не, не ти искам подаръците, защото ми стига топлата усмивка, която ще ме посрещне на прага на връх празника. Нежната целувка, която ще припари на челото ми, като въгленче и ще стопли душата ми. Протегнатата длан, която търси моята и сърцето, което бие в моето, тръпнещо да сподели празника с мен. Защото всъщност Коледа не е в нито в брадата ти, нито в корема ти, нито в ботушите ти. Коледа е в споделянето. Споделянето на тъжното и страшното, на доброто и щастливото. Коледа е в името, което ще ти бъде по-голям подарък от всеки друг, от прегръдката в която да заспиш след вечеря и любящите очи в които да се оглеждаш на тази и всяка идна Коледа.
И там е магията, за която не е нужна ни вълшебна пръчица, ни златен прашец, ни кръстница-ористница, а само обич. Малко, но силна. И само за мен. За теб. И за всеки човек на земята. Обичта на майка, силно прегръщаша детето си, обичта на обичта на любимия, горещо целуващ устните ти, обичта на приятеля, здраво стиснал ръката ти. Това е то споделянето. Това е то магията. Да ме прощаваш. Нищо лично, Санта. Казах ти - само символ си. И си важен, но магията... не е никаква магия. То е само онова чисточовешко и сърдечно чувство, което всеки от нас носи в себе си, защото обичта я носим само ние и по-голямо чудо... аз не зная. Хайде, със здраве. И не идвай. Отивам да споделя Магията...
« Последна редакция: Декември 10, 2008, 19:24:15 pm от Gentiana »
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
№ 4.


-Чуваш ли звънчетата, миличка?
-Чувам ги, Мамо!!!
-Това е Дядо Коледа...Всяко от еленчетата му има вълшебно звънче на шията си, и когато шейната препуска, децата чуват вълшебен звън...
-Ще ми донесе ли куклата, която си пожелах, Мамо?
-Разбира се, съкровище! Ти беше много послушна тази година!

Когато бях дете, мама винаги повтаряше това на Коледа...И винаги бях толкова ентусиазирана...И дори чувах звънчетата...Но с всяка изминала година, все по-тихо...А и мама все по-рядко питаше за тях...И така неусетно порастнах и забравих...Сега ентусиазъм няма даже и в украсяването на елхата, просто е някаква рутина...И нищо не си пожелавам...И не се чувствам вълшебно, и дори снегът е просто сняг,  а снежният човек на вън ми се вижда много несполучлив... Магията някак изчезна. Но как? Какво се случи? Как така спряхме с брат ми да търсим из цялата къща, скритите подаръци? Как спрях да се забавлявам, гледайки коледни филмчета с часове? Кога спрях да се радвам на коледните лампички? Да ставам рано сутрин на Коледа и да тичам към елхата? Как да си върна Коледната магия? Кога ме напусна...и безвъзвратно ли беше...?  Преди години броях дните до Коледа и умирах от нетърпение. Сега знам, че е след няколко дни, но плашещото е, че това не буди никакви чувства в мен. Просто ще купя няколко подаръка, ще ги подаря и толкова.. Преди градът, грейнал в лампички толкова ме радваше и изумяваше, сега подминавам украсените улици и магазини, без да им обръщам специално внимание...Какво се случи с моята Коледа? Искам си я обратно!
Как да си върна детската коледна усмивка и онова лудо очакване? И всъщност само децата ли обръщат внимание на празника? Дори да е така, какво? Тази година и аз ще бъда дете – голямо дете! И ще се радвам с цялата си същност на Коледа!
Ще извадя старата украса – хартиените играчки и гирляндите от пуканки, и ще украся елахата с най-големия ентусиазъм, на който съм способна! Ще сложа лампички на всички прозорци, за да видят всички, че у нас Коледа е жива! Ще купя подаръци за всички и сама ще ги опаковам. Ще ги сложа под елхата и ще надникна за моя. После ще изям ужасно много шоколад, ще гледам „Сам вкъщи” няколко пъти и ще си пея „Тихо се сипе първият сняг, галено щипе бузките пак...” Ще запаля свещички, ще включа лампичките на елхата и ще угася лампата. Ще кажа на всички, че го правя, защото чакаме Дядо Коледа и той не трябва да разбере, че не спим, иначе няма да дойде...
А когато той не дойде, и полунощ мине, ще им кажа да си легнем и, че сигурно ще намине по-късно! А на другата сутрин...ще съм станала първа и ще късам подаръчната хартия. Ще се радвам безумно на подаръците си, ще се смея и ще си пея „Jingle bells, jingle bells, jingle all the way…” Ще ям сладки и баница, а после ще изляза и ще си направя мой несполучлив снежен човек. А когато се прибера ще попитам, няма ли вече подаръци... И понеже мама сигурно ще е забравила как винаги ни подаряваше по още един подарък, като казваше, че така прави Дядо Коледа, когато децата са били много послушни, аз ще подаря на нея втори. И на всички други! Ще ги разцелувам и ще им кажа колко много ги обичам. Как магията я има още, въпреки, че годините се изнизват толкова неусетно. И ако те са забравили за нея, надявам се да си я спомнят, защото целият ни живот се превръща в рутина, и няма да позволя да се случи и с Коледа! Това е нашият миг да си покажем, че се обичаме! Прегръдката да не е просто прегръдка, музиката да не е само музика, снегът да не е просто сняг, дори храната да не е само храна...Всичко е едно вълшебство! Нашето малко вълшебство! Нашето семейно вълшебство. Мигът, който се повтаря всяка година, но въпреки това ни изкарва от ежедневието и ни пренася във вълшебния си свят, където има само Обич, без проблеми, без страхове, без вечното бързане нанякъде... Един миг, в който простичко да кажеш „Обичам те!” и това да е толкова много! Нашият миг! Нашата Коледа! Нашата магия!
Тази година, заклевам се, няма да допусна да си отиде, защото тя е всичко от което имаме нужда!

Весела Коледа!
« Последна редакция: Декември 28, 2008, 13:23:59 pm от Gentiana »
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.