Направих дисекция на душата си:
всичко си е същото,
но нищо не е по местата си.
Ангели и демони пируват заедно на масата
и си разказват вицове за живота.
Егото ми се е опънало на плажа на мечтите ми
и се изживява като средновековен рицар,
а мислите ми са си взели почивка
и току ме замерят с някой "бисер".
Голам смях!Пълна анархия!Абсолютен непукизъм!
Винаги ми е бил странен този мой цинизъм....
Движа се хаотично през хората
като свободен електрон без орбита,
но с такъв атомен заряд,
че на Айнщайн би му се завил свят.
Не влизам в уравненията
на нито един физичен закон.
Както и да го мисля съм голям купон.
И колкото е по-фантасмагорично,
толкова повече се обичам.
На кого ли друг да приличам
(освен на себе си)?!
