Разминах се с теб, любов.
Извървях много пътища непознати.
С очи те търся, но не мога да те видя,
и стискам в шепи спомените стари.
Почакай, не ме изоставяй, любов.
На криеница, не си играй със мен,
не ми отнемай последната надежда,
и остави ми път – пустинен, без вода.
път постлан с бурени и тръни,
ще вървя, ден и нощ няма да спра,
унесен пак по своята мечта.
Не се страхувам, че краката ми
в рани кървави ще потекат,
ще ме болят и следите мои ще личат.
Аз протягам своята ръка към теб,
сега искам твоята любов гореща.
До мен спри без излишни слова,
телата наши да се стопят от страст.
За нашата любов душата си ще дам,
за злобата човешка стена
с голи ръце ще построя.
Във този миг мечтая да посегна
и да погаля нежно твоята копринена душа.
Къде си любов? Кажи ми, че още те има.
Че утре ще дойдеш прекрасна и красива,
със страст любов, до мен ще спреш щастлива!