Има и по-лош вариант при телефонните разговори. Аз й говоря нещо, примерно й разправям как е минал денят ми, или по-зле - попитала ме е нещо и аз й обяснявам и докато се плюнча, чувам как тя си мънка нещо под носа. Спирам, питам я "Ъъъъ? Какво каза?" и тя ми казва (примерно, един от случаите): "Ааа, чета програмата, гледам дали ще дават еди какво си еди къде си...". От това направо полудявам. И случаите зачестяват. Другооо... Разправя ми еди кой си какво казал и докато го/я цитира всяка втора-трета дума е "вика". Веднъж й го казах това, нямаме развитие обаче. Не, че това ми пречи де, но удължава доста разговора. Щеше и да е по-добре, ако когато кажа, че трябва да прекратяваме разговора по една или друга причина, това да се случи, а не да се подхващат нови теми. Факт е, обаче, че никой от тези дефекти не убива любовта ми към нея. А и знам, че и аз имам кирливи ризи. И то доста кирливички...
А когато сме заедно ми е трудно да се откъсна от нея, в смисъл: тя ме е хванала под ръка или за ръка и трябва да отида някъде в страни или нещо такова и за целта тя трябва да ме пусне; и проблемът е, че не ме пуска. Трябва да се дръпна със сила и да кажа "Пусни ме деее!". Това клони към нарушаване на личното пространство.
Човек трябва да е умерен във всичко, включително в действията си, за да не бъде пречка или вреда. И за това сме говорили, очаквам развитие.