Анкета

Давам своя глас за ?

Стих номер 1
9 (50%)
Стих номер 2
9 (50%)

Общ брой гласове: 17

Автор Тема: Дуел № 22 "Есенна песен в късно циганско лято"  (Прочетена 1945 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13716
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Е, да не прекаляваме с мирната леност  :p [lol]
След дълъг период на затишие, отново имаме кръстосани шпаги в нов дуел под мотото
"Есенна песен в късно циганско лято"

А ето и двата стиха, състезаващи се за вашето внимание -

стих № 1.
Ти си моят септември.
Във теб се разбива
лудешкия  устрем
на моето лято.
От твоите вихри,
ту нежни, ту диви,
всичко във мен се премята.

С  позлатеното жито
прибираш в хамбарите
необузданата моя различност.
И без да опитваш,
подпалваш пожарите
на едно надсезонно обичане.

Ти преглъщаш пороя
на мойте капризи
с усмивки
и мелнишко вино.
И когато в покоя
сама се пронизвам,
търпеливо изчакваш да мине

моментът на лудост,
във който съм цяла
едно неуверено лятно момиче.
Във твоите пръсти
се чувствам съзряла,
голяма и истинска личност.

Защото си есен,
любов и магия.
И знам, че във тебе
винаги
ще се открия.

...........
стих № 2.
Следобед късен, леко душен и навъсен...
каруците проскърцват лекичко по пътя мръсен..
Отпреде- там на капрата изправен
циганинът пее пак куплет забравен:
за дивото, вълчица и любовта
за топлото, за лятото и есента...

А вечерта, когато тихо там до огъня присяда
гласът извива се, лети и пали без пощада
косите на танцьорките разплита страстно
и в ритъма с дайрето се понасят бясно..
Босоноги в тръните танцуват и нехаят,
отпиват огъня и топлото- красиви са и те го знаят.

Нощта извила своята магия черна, дива
поспряла е и слуша циганската песен, търпелива
захласната, засрамена от черното в косите,
от шарените фусти, от страстта огряла от очите...
Сега е топла вечер,нощ- ще я изсмучат цяла
последна, може би- есента е вече късна, окъсняла...

И циганина пее за луната, за обичта, жената и реката
с цигулката разкъсва есенни листа в душата
мами ме, да взема и последно зрънце от отминалото лято..
Вихъра оплита клоните и с трясък падат - цяло ято
циганки- и  смеят се и мамят с коси от сребърно и златно
те щастливи са в съня, живели са по-истински стократно!!!
« Последна редакция: Октомври 20, 2008, 20:43:26 pm от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен hide`and`seek

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 455
  • Пол: Жена
  • My reflection isn't me...
Re: Дуел № 22 "Есенна песен в късно циганско лято"
« Отговор #1 -: Октомври 20, 2008, 23:00:54 pm »
По-труден избор не е имало! Стиховете са невероятни... след дълги колебания.. първия.. [inlovee]
...Да станат златни в тишината
най-простите човешkи думи,
които знае тоя свят...

Неактивен lili_li

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 436
  • Пол: Жена
Re: Дуел № 22 "Есенна песен в късно циганско лято"
« Отговор #2 -: Октомври 24, 2008, 11:32:04 am »
 [bravisimo] Поздрави,стих № 1.
Любовь искали и не находили...
Любовь теряли и не берегли...
"Любовь не существует"-люди говорили...А сами...
Умирали от любви!