Утрото пие от светлината лъчи.
Усмивката му е нежно цвете.
На изток слънцето се смее с искри,
които ми изпълват сърцето.
Нищо, че студена е тази красота.
Зимата е хладна, красива фея.
Със скреж рисува по мойте стъкла.
Аз такива шедьоври не умея.
Днес съм светла и сладка, добра.
Няма да редя думи грозни.
Ще напиша поема за всички сърца,
в които е тъжно и празно.
Нека и те се зарадват, заискрят
с музика и щастие лудо.
Бялото си е вълшебен цвят
и с тъгата им ще направи чудо.