Автор Тема: Орисия  (Прочетена 1489 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Орисия
« -: Януари 08, 2006, 17:05:39 pm »
Не ме вини за нощите ми тъмни,
в които се изгубвам и кървя
от раните във мен! Преди да съмне
аз, вещицата, трябва да умра.

Прокълната съм нощем да се раждам
във образ на жестока красота.
Сърцата на изгубени изваждам.
Отвари с тях до утрото варя.

Убивам, но и нещо в мен изтривам.
Не мога да осъмвам жива, не!
Принасям в жертва себе си. Изстива
раненото ми вещерско сърце.

Убитите от мене ме проклинат.
Душите им ме следват и крещят.
В мига, преди към ада да заминат
и част от мен със тях ще отнесат.

Не ме вини! Това е орисия.
Не аз съм го измислила така.
Наказана от висшата стихия,
аз нямам право да се защитя.

И нямам право да обичам лудо.
Докосна ли те - като мен ще си.
Ще чакаме напразно светло чудо.
От тази лудост страшно ще боли.







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.