Добре, хипотетично, "черната овца" си е показала всичките магарии, лъснала е в целия си блатен разкош и въпреки това, колкото повече я опознаваш и се доближаваш до нея, виждаш, че не е толкова черна и има надежда. Тогава, когато знаеш, че можеш да повлияеш към добро с постоянство и много търпение, защо да не го направиш? Или дойдоха времената на самотните герои, които се сражават всеки сам за себе си. И друго, какъв е смисълът от живота ден за ден? Минала съм през този етап и такава загуба на време просто няма равна. Къде отива смисъла тогава? Само егосистите ли вече оцеляват?