Автор Тема: Дар от боговете (малка история за любовта)  (Прочетена 1986 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Дар от боговете (малка история за любовта)
« -: Септември 20, 2008, 16:25:20 pm »
Иска ми се да споделя една болка в мен, която не заглъхва с времето. Това е поредната позната история, но разликата този път е че това е моя история. Това, което я прави универсална сме ние, вечно младите сърца, търсещи любовта, мамени, горени, изтерзани и въпреки това вечно живи и силни да продължат напред.
Снощи в съня ми дойде демон от миналото. Всяка от нас има по един такъв – красив, галантен, нежен и очарователен и демоничен в цялото си това великолепие. Моят беше един от най-злите. Когато се запознахме беше като паднал ангел, Теодор, дар от боговете, загубено дете протегнало ръчички за помощ,  Как да не се поддам? И до ден днешен обвиняам себе си за разбитото си сърце. Защо бях толкова сляпа да не открия какво всъщност имах пред себе си – лъжец от първа класа, неверник и нечестивец. Дали защото бях малка и наивна или защото той умееше да се преструва, не знам, паднах в лъжите му без дори да усетя в какво се забърквах. Той изпи всичко от мен, аз му позволих. Първо ми отне илюзиите, че мога да бъда щастлива с него. Не беше чак до толкова хитър, че да покрие миналото си в малкия град. Хората говорят, а аз все още имах слух, но нямаше кой да възприеме чутото... и въпреки, че съмнението се промъкна в мен, любовта ми заглушаваше всичко чуто и всеки съвет на верните ми приятелки. После ми отне наивността, и нямаше как да не я вземе след като открих не моя тениска на нощното шкафче от моята страна на нашето легло или поне така си мислех. Оказа се, че през цялото време леглото си е било само негово и той си е играел да решава с коя да го споделя. Накрая и вярата ми взе, че все пак съществува истинският мъж, за който съм мечтала, защото проваляше всеки мой опит да продължа напред с някой друг.
И така моя дар от боговете се оказа не толкова дар. И не в това е същината на проблема. Това което не мога да проумея е защо не търся вина в него, защо съм му простила всичко дори без да размишлявам над това. Защо не изпитвам гняв срешу него, след цялата тази болака която изля върху мен, след всичко, което направих заради него, след като вървях срешу себе си и хората, които заслужаваха да уважавам, само да застана зад неговите интереси. Не получих и много в замяна на вярността си, няколко усмивки и малко нежност, когато беше в настроение. Струваше ли си? Сега след като освободих сърцето си казвам, че си заслужаваше. Той ми даде много повече отколкото може да си представи. Нещата които научих покрай него ми спестиха толкова много житейски опит, толкова много отговори ми даде на бъдеши проблеми. И сега стоя и си мисля колко много съм му благодарна, че ме научи да живея и да стигна по-близо до себе си.
 Снощи той се върна, върна се в съня ми. Седна тихо до мен на земята в стаята и ме погледна право в очите. Не казах нищо, какво можех да му кажа, а имаше толкова много.
- Ралка, трябва да ми помогнеш
- Знам – всъщност незнаех, дори останах изненадана, но нямаше какво друго да кажа. Знаех много добре историята, разбира се, но помощ от мен?!? Той заминава, оставя апартамента и колата си на нея, която считаше за своя вечна жена, а тя дори не изчака да истине мястото му в леглото му и приюти някакъв бивш. „Всичко се връща” си пее Джъстин Тимбърлейк, ама кой да го чуе, нали Теди?  Всъщност май и аз имам малка вина за това. Когато вече не бях толкова сляпа и погледнах по-далеч от идеята за нас, видях и другите хора, видях и нея, разбрах каква роля играеше в живота му преди мен, повреме на мен и се досещах, че и след мен ще е така, и споделх с него, въпреки себе си и болката ми, че са си лика прилика и ако не си я вземе ще е жалко да се загуби такава хармония. „Ти за мен си това, което е тя за теб” – бях добавила в същия онзи разговор. Така и не разбра тогава какво искам да му кажа, а дали и сега не го осъзнава, не знам. Той направи своя избор, очевидно, а сега се връща при мен за помощ.
- Ти също ме предаде – каза ми той и погледна в страни замислено. Мисля че за пръв път го виждах такъв. 
- Сега не е моментът да говорим кой кого, защо и как, Какво искаш от мен?
Отговор не чух, алармата на часовника ми ме стресна. Отворих очи, бях си в леглото а на пода на земята нямаше никой. Той никога няма да ме остави да събера себе си напълно след него. Може би никога повече няма да го видя, но има нещо, което все още виси между нас, нещо недоизказано, нещо с цел в моя живот. Аз съм от хората които вярват, че няма случайности и каквото и да се случва има някаква мисия.
Моят дар от боговете не беше най-прекрасният, беше дори и болезнен. Всяка от нас или поне повечето, сме го получавали и сме го изживявали за собствена или чужда сметка. Не мога да си обещая, че ще стоя далече от него, не мога да обещая, че няма да мисля за него, няма как да избягам. С него съм обвързана по силата на греха. А както казва моя приятелка „грехът е грях и той е вечен”.
   От любовта често боли, и тази болка е сладка, защото през нея минава пътят към себепознанието. Аз съм благодарна на тази моя нещастна любов, благодарна съм на болката, която изживях, благодарна съм, защото отвори широко очите ми за света и мен.







A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен I_Lov3_Him_Eternally

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1441
  • Пол: Жена
    • http://i-lov3-him-eternally.blogspot.com/
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #1 -: Септември 20, 2008, 16:57:36 pm »
[oops] [oops] [oops] Ралка ...   [frozen] Н.Е.В.Е.Р.О.Я.Т.Н.О!!! Радвам се, че вече можеш да гледаш света с отворени очи и страхотно си се справила [inlovee] моите поздрави  :)
wanna fall from the stars.. straight into your arms..

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #2 -: Септември 20, 2008, 17:04:46 pm »
 [usmivkaa] да, справям се някак. Имах един приятел поет, който обичаше да казва "смъртта на чувството е миг, наречен следлюбов", но аз не съм съгласна с него. Любовта никога не свършва, тя само преминава от едно състояние в друго, като всяка друга енергия... проста физика :)
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен I_Lov3_Him_Eternally

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1441
  • Пол: Жена
    • http://i-lov3-him-eternally.blogspot.com/
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #3 -: Септември 20, 2008, 18:51:20 pm »
[usmivkaa] да, справям се някак. Имах един приятел поет, който обичаше да казва "смъртта на чувството е миг, наречен следлюбов", но аз не съм съгласна с него. Любовта никога не свършва, тя само преминава от едно състояние в друго, като всяка друга енергия... проста физика :)

добре казано, това за физиката [lol] [lol] [lol]
wanna fall from the stars.. straight into your arms..

Неактивен Dulce_Insoportabla

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1407
  • Пол: Жена
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #4 -: Септември 21, 2008, 23:48:14 pm »
Страхотно е,браво :) И нали знаеш понякога "всяко зло за добро"са казали хората. [heart__]

Неактивен неземен

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1144
  • Пол: Мъж
  • DO OR DIE
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #5 -: Септември 23, 2008, 17:23:10 pm »
...Не мога да си обещая, че ще стоя далеч от него... Попаднала на леке, разбрала че е такова, казва че получила урок за цял живот, и горното ...Не мога и тн.
После мъжете били виновни. В мъжкото стадо има крастави овни. И в женското краставите овчици не са малко. Ее, след като си покажат рогите, какво има да им Съчувстваме повече. ВЪЛКА КОЗИНАТА СИ МЕНИ, НРАВА НЕ.
Другото е бавно учене на истини. За което след това плащаме прескъпо....И нови "божествени дарове".
To be,or not to be

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #6 -: Септември 23, 2008, 17:46:51 pm »
Сърцето е по-голям господар :)

Не съди жестоко


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен неземен

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1144
  • Пол: Мъж
  • DO OR DIE
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #7 -: Септември 24, 2008, 18:42:28 pm »
Сърцето е по-голям господар :)

Не съди жестоко

[cvetee]
За слабите умом и духом. Когатое един мъж се води не по горния, а от долния "ум", резултатите са плачевни. Същото се отнася, доколкото знам, и за дамите.
Когато ти е мътна главата, ще ти е мокра полата.
To be,or not to be

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #8 -: Септември 24, 2008, 18:43:49 pm »
Не всичко е или интелектуално, или анималистично... Понякога има и любов :)


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен mariana_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2785
  • Пол: Жена
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #9 -: Септември 24, 2008, 19:08:15 pm »
Ей, Рали аз тази история я знам и  знаех края още преди да започне и все пак сега ми звучи някак различна..., някак завършена по тъжен и истински начин, някои неща ни правят по-силни и по-смели, дано да си е заслужавало... [inloveee]
Душата ми легло ти беше...

http://vbox7.com/play:a22607ec

Неактивен небесносиньомомиче

  • Многознайко
  • ****
  • Публикации: 410
    • езерото-на-водопада
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #10 -: Септември 24, 2008, 19:18:41 pm »
 [cvetee]
Мило, животът ме е научил че любовта непобеждава винаги, всъщност не знам за случай в който да е победила.
Тя е слаба, тя е слабост... Тя е миг, който улавяш или изпускаш, но винаги отлита бързо. Нехрани напразни надежди, а продулжавай да гледаш в очите нещата от живота и живота на нещата. Ти казваш: "Любовта никога не свършва, тя само преминава от едно състояние в друго, като всяка друга енергия... проста физика"- другото състояне не е любов- то е ... за всекиго различно... липса, самота, тъга, приятелство, омраза, гняв, поезия... Ще ти пожелая да намериш сили да я трансформираш в нещо красиво за себе си и за околните!!!
 [gu6] успех!

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #11 -: Септември 24, 2008, 20:28:21 pm »
Миме, знам, че финала се занеше по-отрано, и не само на тази история. Най-тъжното е, че винаги си мисля, че мога да ги променя, мога да ги науча нещо. Колкото до нещата които написа неземен, няма как да разбере. Само ще кажа, че жуобще не ме познава за да ме съди, още повече, че това е само разказ, не е записки от час при психотерапевта ми. Другото което е, не мисля, че всичко се свежда до елементарното "мътна глава, мокра пола" и разни там глупости (нищо лично), тука става дума за нещо отвъд елементарното ежедневие. Не е за любовта, не е за това да търся кой е крив и кой е прав, а за прошката и мнението ми, че всичко се връща. Миме, ти знаеш цялата история, познаваш ме много добре и си видяла какво ли не. Поне ти можеш да разбереш смисъла на историята и съня, затова и толкожа много те обичам. Гушкам те силно!
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен неземен

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1144
  • Пол: Мъж
  • DO OR DIE
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #12 -: Септември 25, 2008, 12:47:16 pm »
Не всичко е или интелектуално, или анималистично... Понякога има и любов :)
Hi! Има разбира се. Основата е толкова елементарна. Инстинкта за  за продължаване на рода. Ако не беше толкова могъщ и тотален за всяка мърдаща живинка, живата природа да е изчезнала отдавна, и земята да е марсианска пустиня.
Сигурно плъховете и гугутките, да не говорим за славеите изпитват някакви хуубави "чувства" към своите партньорки, за да пищят плъховете така жалостиво, а славейте да пеят свойте вълшебни песни през брачния си период. Това е така наречената полова любов. Адекватна реализация на този Вълшебен инстинкт...
Ние хората, за добро или зло, мен ми се струва че е за добро, доста усложняваме нещата, правим ги комплицирани и сложни, магесани с нашите мечти и фантазии, несбъднати надежди и копнежи.
Те тук се оплитат и заплитат нещата. Пустият ли мозък е причината, ума и разума, интелекта доколкото го имаме, чувствата, една безкрайна гама без начало и край, усложняват  толкова много нещата, че в тази еуфория и розово-синкава мъгла, ние от многото дървета не виждаме гората. Че играем по свирката на този инстинкт, маскиран като  принц или принцеса от приказка вълшебна, играта на нашите бащи и майки, благодарение на сполучливото съчетаване на които нас ни има и сме това, което сме. Игра играна от хиляди поколение преди нас и която сигурно ще се играе, да се надяваме, още от много хиляди човешки поколения след нас докато свят светува. Казват психиатрите и психоаналитиците , че любовта чо вешка е до голяма степен самовнушение. Казват, невидяни очи бързо се забравят. Двама безумно влюбени улюбени, ако не  виждат година- две ,много често се разделят. Той или тя се надява че го (Я) чакат, а  тя(ТОЙ) отдавна са се залибили с друг(друга), даже успяли и деца да народят за тази 1 година. Банална случка. Случила се веднъж и  с мен не много отдавна...
Може би това ни очовечава, прави ни коренно различни от останолите живинки , прави живота ни по-чаровен и смислен, доколкото може да смислено съществуването на живинка, па била тя и човек, която се ражда да живее. За която едиственото  най-сигурно нещо е, че един недалечен ден ще умре
Този инстинкт, наречен(безумна, безсмъртна, плотонична, полова и тн.) Любов , единствения начин  да станем и останем  безсмъртни. Да не се скъса и прекъсне веригата на човешкото съществуване като вид. Май много задълбах...
Мисълта ми е, че не трябва да правим трагедии от една раздяла или неудачна любовна връзка. Тока било писано, както лесно решавали проблема нашите баби и дядовци. Любовта  е временно състояние на духа и тялото, което отзвучава при 90% от изпаднолите в това състояние доста бързичко. За останалите 10%, от тях за 4-5% нещата се усложняват прекомерно, и  те попълват редиците на музиканти, поети, писатели, художници и тн, на хората на изкуствата, или местата в психиатричните клиники и болници.
Не знам дали успях да кажа това, което исках достатъчно ясно и разбрано. Но поне се опитах...
To be,or not to be

Неактивен неземен

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1144
  • Пол: Мъж
  • DO OR DIE
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #13 -: Септември 26, 2008, 07:43:06 am »
До chocolate_fai
Здравейте!
Извинете. Не съм имал и най-малко намерение да ви съдя и упреквам за неща, които са ваши съкровено лични, към които нямам абсолютно никакво отношение. А и не ми е работа да съдя за нещо някои, когото не познавам...
Просто споделям личен опит и отношение към онези, които злоупотребяват със съкровени чувства на добри хора, попаднали по недоразумеение и липса на късмет, на безсъвестни и безскруполни мошеници от двата пола. Само това. Ако и когато разбере, че пред себе си има такъв човек, разумното  е да къса веднага и да се опита да го забрави и намали доколкото е възможно неприятните последици. Казват не питай старило, а патило.
За съжаление, добрите хора са много по малко от недобрите и вероятността за всеки млад човек да попадне на недобър партньор е голяма. Важно е, когато го разбере да реагира адекватно и намери сили и воля в себе си, да приключи случая с възможно най-малко загуби. Не го ли направи навреме, добро не го чака.
To be,or not to be

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: Дар от боговете (малка история за любовта)
« Отговор #14 -: Септември 26, 2008, 13:46:32 pm »
Неземен, оценявам високо последното ти съобщение. Това, което ми подейства като катализатор на първото ти беше начинът по който го написа: "Попаднала на леке, разбрала че е такова, казва че получила урок за цял живот, и горното ...Не мога и тн." (за да съм напълно конкретна), все едно аз съм обект на клюкарска сага. Както и да е. Много си прав, че вълкът косината си мени, но нрава не.. но мен друго нещо ме тревожи, къде остана прошката и трябва ли задължително да се пазим като от чумави... никога ли наистина не се променят хората?
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face