Автор Тема: Колко даваме и взимаме?  (Прочетена 4152 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Колко даваме и взимаме?
« -: Септември 17, 2008, 16:12:46 pm »
Хората казват, че в една връзка партньорите не обичат еднакво. Чудя се дали дават колкото и получават? Всички сме слушали и сме опитвали горчивия вкус на компромисите, но се питам.. Привикваме ли към самото "даване" и "получаване".. В един прекрасен момент не се ли оказва, че нещата не са на една везна и единият влага всичко, докато другият го изсмуква...

Защо се получава така?
Защото единият обича повече?
Колко е враден този "навик"?
Везните могат ли да се обърнат?


Inspired by Tramel









Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #1 -: Септември 20, 2008, 17:09:06 pm »
Не обичат еднакво ,но обичат достатъчно.Макар че ,което е за мен достатъчно ,за него едва ли е.Но някъде там е истината.Не меря колко обичам и дали това ,което получавам отговаря на даденото от мен.Аз просто обичам ,така както мога.Искам и мен така да ме обичат ама не винаги се получава.Понякога си мисля ,че малко ми дават,после пък че аз малко давам.Важното е винаги да има любов.А колко и кога е друг въпрос. :)
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #2 -: Септември 21, 2008, 16:51:43 pm »
Миналата вечер с мой познат след пореднатата обърната чашка стигнахме до искрено и лично отностно взаимоотношенията между нас, половете. Той си призна, едим мъж (става дума за тези със самочувствие, не за комплексираните) започне ли да се чувства сигурен, усети ли, че е в него топката, започва да се пооглежда с какво още да запълни самочувствието си. Когато обаче загуби почва под краката си, се замисля малко по-сериозно, и тогава започва да си дава сметка, че може би ще си загуби момичето и ако малко му пука започва да се старае повече. Сложни са отношенията. Аз съм на мнение, че никога не е по равно, в крайна сметка още не са измислени мерки и теглилки за това. Случвало се е да давам и да се раздавам, докато не се свърша, случвало се е да ми дават прекалено много повече отколкото съм в състояние да взема. Никога не се научих да намирам златната среда и просто спрях да се старая. Тъжно е, но така по-малко боли отколкото да се чувствам ограбена. Иска ми се да знам, че наистина съществува мъж с който няма да има такива размисли "аз толкова много правя за него и толкова много го обичам, той защо се държи така???!!!???" или "той толкова много да ме обожава, защо не мога да му отвърна". И си мсля, че просто ми е останало единствено да чакам и да се моля да се появи, а до тогава колко още срещи и напразни надежди ме чакат, че май ми е бедна фантазията. А може би както каза героинята на Паоло Куелю в "11 минути" "за да срещна истинската любов първо трябва да се изморя от посредствената". Как да разбера обаче коя любов е посредствена, като всичките са толкова истински всеки път???
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #3 -: Септември 21, 2008, 19:39:11 pm »
chocolate_fairy когато дойде "истинската", веднага ще я познаеш.. Няма такова нещо: "ама дали е истинската или пак залитнах..". Ако е така просто го знаеш, така те е тряснало, че виждаш всичко по друг начин, примерно си променяш мирогледа за много неща, които преди ти са се стрували нормални и т.н.
Чувала съм неща от сорта на: "Искам да походя с един, двама и така ще разбера дали той /предния/ е бил ТОЙ." Е това е странно даже [oops] Ти ако мислиш, че някой е ТОЙ, определено няма да искаш още един, двама или каквото и да е било с тях :)


Та по темата, мнението ми съвпада с това на Тони - аз също не меря - единият ден аз може да дам повече, на другия той.. На третия.. Знае ли човек..
Важното е винаги да има любов.А колко и кога е друг въпрос. :)

Замисляйки се, с ръка на сърцето, мога да кажа, че не мисля, че единия обича повече в моята връзка.
В предните ми винаги съм знаела, че наистина единият "обича" повече и изключително рядко това съм била аз.. Просто така се е случвало..
Сега не зная, може би един ден ще си дам сметка, но мисля, че няма смисъл.
А според мен компромисите горчат само докато не видиш наяве резултата от тях.
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #4 -: Септември 21, 2008, 20:26:11 pm »
kalista, само да вметна, че ми радваш душата... Много си пораснало :)


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен kalista

  • King of the brains
  • *****
  • Публикации: 9283
  • Пол: Жена
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #5 -: Септември 21, 2008, 20:36:31 pm »
 [shame]
Време ми беше  [lol] [lol] [lol]
Promises disguise as temporary truths which end up as the world’s greatest lies.

Неактивен k_i_k_i

  • Начинаещ
  • **
  • Публикации: 57
  • Пол: Жена
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #6 -: Септември 21, 2008, 22:36:06 pm »
 [bravisimo] Много готина темичка.. Преди известно време се чудех дали единия обича повече другия.. Е, не стигнах до извод дори във собствената си връзка, но пък виждам, че се обича различно и всеки показва обичта си по различни начини (както му идва отвътре).Може би затова се заблуждаваме, че е повече..  [mhmmmm] Има неща, които моя приятел прави без да се замисля, просто го чувства така и аз тогава усещам чувствата му..( а дали при такива спонтанност не мислим, че са ни е дали повече любов )??? [mhmm]
Ако вашия човек е с Вас и Ви обича, значи сте му дали достатъчно любов.. Няма нужда да мерите кой колко дал и взел, така се опорочава чувството..  [namigG]
Така мисля аз..
Когато имаш нужното
и не му даваш необходимото,
оставаш с нищото
и чак тогава осъзнаваш
същността на малкото, което
е трябвало да дадеш..

Неактивен chocolate_fairy

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2346
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #7 -: Септември 21, 2008, 23:21:08 pm »
Kalista, не съм явно от късметлийките, които са имали щастието да бъдат треснати от щастието просто да знаят че е Той и да се окаже в последствие наистина така. И въпреки провалите и разочарованията, всеки един от моите той ме е променил по някакъв начин. Неизбежно е, особено ако влагаш себе си за да се получат нещата. "Ти ако мислиш, че някой е ТОЙ, определено няма да искаш още един, двама или каквото и да е било с тях" - напълно съм съгласна с теб, далеч съм от мисълта да подскачам от цвят на цвят да опитвам от това, което се предлага, най-малко самоуважението ми не го позволява. Но знаеш ли от кое най боли? Прост пример от живота: Когато чувствам всичко това и се прибера вкъщи след тежка седмица на работа (която мразех) и лекции и единствената ми мисъл е как ще се прибера вкъщи при него, как ще го изненадам, че си идвам в четвъртък, а не в дългоочаквания петък, как ще сготвя нещо за вечеря и ще се гушна в него на дивана пред телевизора и целия свят ще си дойде на мястото, да намеря чужда тениска на моето нощно шкафче и на въпроса какво е това, да получа глупава, нескопосана усмивка, докато измисли какво да каже. Тогава боли. И не само ми променя мирогледа, направо го разбива. "Няма такова нещо: "ама дали е истинската или пак залитнах..", как тогава да не си задам този въпрос?  [mhmmmm] Нали знаете психолозите дават един много прост пример: детето когато посегне към горещия котлон и се опари, знае повече да не пипа. Наистина са щастливи тези, които са разбрали, че не трябва да пипат котлона, преди да са се опарили.
Просто исках да кажа, че трябва нещата да са взаимни, той може в моите очи и сърце да е Той, но ако аз в неговите не съм? И една връзка се гради с времето, само то изкарва на повърхноста истината рано или късно. Моя живот е такъв, това което ми се е случило ме е направило, това. което съм сега, така е с всеки от нас, според това, според мен, даваме и раздаваме във връзките си и няма как да се поставяме под общ знаменател. Затова и темата е много интересна, има много неща които могат да се кажат :) Пък ама наистина дано и мен ме тресне най-накрая :)

Айде стига съм ви занимавала  :kissoflove:
A thousand years, a thousand more,
A thousand times a million doors to eternity
I may have lived a thousand lives, a thousand times
An endless turning stairway climbs to a tower of souls
If it takes another thousand years, a thousand wars,
The towers rise to numberless floors in space
I could shed another million tears, a million breaths,
A million names but only one truth to face

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #8 -: Септември 21, 2008, 23:26:50 pm »
Мммммм... пълните ми душата с житейската си философия..

Ето ви още въпросчета...

Защо не се замисляме какво даваме?
Винаги ли имаме нужда да получим нещо в замяна?


Сега разбирам защо мама ми викаше "Тони Защото" [lol] [lol] [lol] [lol] [lol]


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен penywise

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 334
  • Пол: Мъж
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #9 -: Септември 22, 2008, 03:50:59 am »
Аз ти давам да си вземеш

това брои ли се?
A perfect blossom is a rare thing. You could spend your life looking for one. And it would not be a wasted life.

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #10 -: Септември 22, 2008, 10:07:41 am »
Поредният заблуден...

Може да се взема и без разрешение  :>


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен tonnny_bg

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 11629
  • Пол: Жена
  • Храни вярата си и страховете ти ще умрат от глад.
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #11 -: Септември 25, 2008, 20:02:27 pm »


Защо не се замисляме какво даваме?
Винаги ли имаме нужда да получим нещо в замяна?


 [lol] [lol] [lol] [lol] [lol]


Защото обичаме силно.
Имаме нужда ,защото така знаем ,че сме дали и са го разбрали и оценили . :)
Друго Защо? [lol] :kissoflove:
Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

Неактивен Tramel

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 680
  • Пол: Жена
  • Обичана и отричана
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #12 -: Октомври 03, 2008, 22:14:41 pm »
Трогната съм, че темата е "inspired" by me  [lol]...
Сега сериозно:

Аз просто обичам ,така както мога.Искам и мен така да ме обичат ама не винаги се получава.

В общи линии, това изчерпва въпроса за мен. Когато обичаш, не е важно колко взимаш или колко даваш - ако е истинско, по-скоро винаги ще живееш с идеята, че даваш повече, отколкото взимаш (дано да ме разбрахте). Ще се опитам да бъда по-ясна - например аз мисля, че давам повече във връзките си, само че знам ли дали това, което давам, е достатъчно и дали точно от това се нуждае човекът до мен? Все пак всички действаме така, както бихме искали да се действа спрямо нас. 
Чувала съм, че и в най-съвършената любов единият обича повече от другия - понякога си мисля, че това дори е нормално и не е толкова страшно, колкото изглежда. Просто хората са различни и това, че аз обичам повече, не означава, че този до мен не балансира с нещо друго, което пък аз не мога. А що се отнася до везните... те винаги могат да се обърнат... казва ви го везна все пак  [lol] Понякога не е нужно да се случи нито едно от горепосочените, за да се стигне дотам. Писва ти от нещо дребно, писва ти по-скоро от малките, отколкото от големите компромиси - това за мен обаче никога не е било истинска любов.
Що се отнася до компромисите, ще се съглася с двете ръце с kalista - те горчат само когато не виждаш наяве резултата от тях. Когато обичаш някого, започваш да обичаш и горчилката му :)
В заключение на предългия ми пост - в едно стихотворение на repi-s-lychec има нещо много хубаво и мило, а именно:


За теб сълза не бива да отронвам,
та ти единствен радостта ми носиш

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3730
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #13 -: Октомври 04, 2008, 00:30:10 am »
Красиво, но по ми хареса другата теза, която защитаваше [lol]


Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.

Неактивен Tramel

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 680
  • Пол: Жена
  • Обичана и отричана
Re: Колко даваме и взимаме?
« Отговор #14 -: Октомври 04, 2008, 11:17:49 am »
Вече дори не си спомням коя е... жената везни е в състояние да защитава коя да е теза - дори и две противоположни.  [lol]