спорът- кога да спрем???

[небесносиньомомиче]

Случвало ли ви се е да спорите с някого и всеки да държи твърдоглаво на своята теза?
И всеки от опонентите е убеден в правотата си  и се мъчи всячески да убеди в нея противника- няма консенсос, няма среда, няма алтернатива.
Кога е по-добре да спрем и да оставим времето да докаже кой  е прав и кой е крив?
Или да се извка на помощ  арбитър? Кога спорът прераства в  кавга? 
И трябва ли да се избягва-та нали в спора се ражда истината?!?

[FlamenemY]

Случва ми се. В крайна сметка стигаме до извода "Всеки със собственото си мнение" и толкова...  Но не трябва да се подхожда твърдоглаво, а с разбиране. Също така спорове, в които става дума за лични предпочитания, са безсмислени...
Аз лично бих предпочел да минавам без "арбитър". Как да занимавам някой със собствените си глупости

[koteto]

да кажа и аз ,че ми се е случвало и се случва често ... повечето пъти търсим арбитър ,защото аз съм малко твърдоглава и докато не се докаже моята правота не се отказвам ... 

[небесносиньомомиче]

хммм 
аз харесвам споровете, дори и само заради  това че така виждаш различна гледна точка, която понякога се оказва по-вярна от моята. Мога да споря за всичко- достатъчно е да си намеря опонент  , който да не се връва лесно.
Идеята ми е  дали ако си убеден че в пътя  А,  който е избрал лицето Х, ще му създаде да ги речем неприятности, и знаеш че има и други пътища В, С и т.н, защото вече си видял че лицето У тича по път С, кога трябва да спреш в спора, и да престанеш да го убеждаваш,  че  има и други варианти?

уф, ама и аз май се замотах, стан като в час по теория на вероятностите ;)

[I_Lov3_Him_Eternally]

Не съм на мнение, че спорът трябва да се избягва! Но трябва да се прави разграничение между спор на различни гледни точки и спор породен от желанието на някой да се докаже над другия!! Лично аз знам кога да спра, но има много хора- скандалджии в днешно време, които просто не признават чуждо мнение, което е жалко!

[ludnegar]

Спорът трябва да спре чак когато опонента падне гърчейки се в собствените си безумни доводи... ии дори и тогава може още малко да потъпчем отгоре върху трупа му !!!

[небесносиньомомиче]

 нещо токова ли имаш в предвид:

[Qween of the black hearts]

аз пък обичам интелигентните спорове... там където всеки излага факти в подкрепа на мнението си... където разбираш защо другия мисли така но все пак твоето мнение е различно... така мог ада споря по цял ден.. много обичам... но да споря за интересни и важни неща а не примерно за тва дали Кънчо е легнал с Ганка или не е... Обичам да споря за политика,за спорт,за музика,за изкуство ,за история... абе повечето от форуме дето ме знаят по отдавна знаят че като цяло обичам да споря хахаха

[MoonLight]

Споровете са много интересен начин на общуване. Винаги са ми допадали, стига някой да не спори с мен за нещо и очевидно да греши! Тогава лесно се отказвам и не споря, защото не виждам смисъл. Иначе няма точно определен момент, в който спирам да споря с някой.... Зависи от човека. Понякога е по-добре да спреш, за да не се отръпнете и очуждите от даден човек. Често прекратявам подобни разговори и мненията отново си остават висящи.... За някой следващ път.

[*fifka*]

... Кога е по-добре да спрем...

Спорът доста често прераства в кавга. Следователно за да се избегне тази селения, е необходимо някой от потенциалните селяни да отстъпи. Обикновено остъпва селянинът, който има право. Прави го не защото "По-умният отстъпвал" - това е вече демоде. Предполагаемата причина е, че отказвайки се от спора смята, че привидното му оттегляне няма да промени грешните възгледи на другия селянин, възгледи, които дай Боже един ден ще му изиграят лоша шега /т.е. на принципа: "По-добре да заблудя някой някой, отколкото да го светвам за нещо/, но точно тук бърка. Вторият, робуващ на същият принцип, започва да се съмнява в собствените си убеждения, тъй като е много подозрително, че някой толкова лесно се е отказал да спори, има нещо гнило...

[небесносиньомомиче]

 
съвсем ме обърка... да разбирам ли, че ако се отказвайки се от спора преминаваш в по-високата му форма- засяването на съмнение в опонента?

[NoMore]

хахах  доста интересно Все пак , оставя някъкво съмнение, което ще те кара и кара да премислиш ситуацията наново и отново за да бъдеш сигурен, и това го има НО
В повечето чисто човешки спорове, заеднно с тях се подхващат и други спорчета, като по този начин започваш да опознаваш човечето с което си спорите ей така...  защото е забавно на всеки да взима участие чрез своето мнение ииии до един момент в който компанийката се разделя на 2 и  си участват и си спорят за различни теми, а други  по различни начини.... ииии Водката ти свършваааа...  ... и спора спира.... и сега ? Интересното свърши ... ми хайде на дискотека 

[tonnny_bg]

Кога да спрем ли ?
Когато забравим за какво спорим .

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Аз мисля, че някои хора не правят ясна разлика между спор и кавга, а такава има и то доста значителна.

[tonnny_bg]

Да,има разлика.Спора може да се превърне в кавга,но кавгата в спор-не.
А ако визираш моето изказване,пак има връзка,защото и това се случва .Уж се спори по определена тема,примерно,но от тук ,оттам и темата отива в девета глуха ,както се казва.И то без да искаш.