Понякога защото искаме да запазим магията около нас, все пак няма нищо по-интригуващо от неизвестното. А друг път просто от страх да не разкрием себе си, защото често когато се разкрием и "сложим картите на масата",ставаме уязвими. И когато сме уязвими, за другите става изключително лесно да ни наранят. Може да е самотно да си потайнствен и да не допускаш хората до себе си, но повярвайте ми понякога е по-здравословно така.
Защо когато веднъж сгрешим не се поучаваме от грешката си, ами напротив-повтаряме я до безобразие? Мазохисти ли сме или просто сме глупави?